Процедурата за избор на председател на Върховния касационен съд (ВКС), която започна Висшият съдебен съвет (ВСС), ще завърши вероятно с предизвестен провал. Това сочи съпоставката между случващото се и апетитите за поста, които се проявиха. Кандидатурите са две – на сегашните заместник-председателки на съда Павлина Панова и Таня Райковска, които ръководят съответно наказателната и търговската колегия на ВКС. Всяка от тях беше предложена от по петима членове на съвета – минимума по закон. Зад Панова застанаха Галина Карагьозова, Камен Иванов, Калин Калпакчиев, Юлиана Колева и Юлия Ковачева. Райковска пък беше номинирана от Каролина Неделчева, от Даниела Костова, от Светла Петкова, Милка Итова и Мария Кузманова.
Първоначалната идея беше процедурата да започне в края на юли с началото на съдебната ваканция, но после беше решено издигането на кандидатурите да бъде изтеглено за този месец. Дали във ВСС се уплашиха от критики, или просто това ги устройва – не е ясно. Но решението веднага породи очаквания, че този избор няма да го бъде. Подозренията са, че „правилният“ кандидат още не се е появил, а правилността му ще бъде изяснена с оглед на политическата ситуация в страната. А това, че очакването той да се появи в последната минута не се сбъдна, подкрепя именно тази версия.
Това, че провалът на избора може да се окаже предопределен, не попречи да бъде очертана фронтовата линия. Внасянето на кандидатурите в деловодството на съвета стана с деликатен удар под кръста – кандидатурата на Райковска беше представена в деловодството първа, макар че тази на Панова беше обявена далеч по-рано. Номиниралите Райковска признаха, че са се свързали да обсъдят предложението с нея едва след като сериозен брой съдии във ВКС се обявиха публично в подкрепа на Панова. Формалната причина за късната номинация , както беше посочено, обаче е съобразяването с изготвения от тези съдии профил за поста, който се оказал силен аргумент в полза на Райковска.
Ако отиващият си председател на ВКС Лазар Груев подкрепи предварително и открито Павлина Панова, главният прокурор Сотир Цацаров засега не потвърждава очакването, че ще направи същото за Таня Райковска. Във всеки случай Цацаров и Груев няма как да са на едно мнение. Отказът им да се включат в петорките, издигнали кандидатурите, вероятно също почива на различни мотиви. Груев може би се опасява да не навреди на Панова с явната си подкрепа, при положение че другият кандидат е от същия съд и заема аналогична позиция. Въпросът е какъв ще е следващият ход на Цацаров. Главният прокурор вероятно ще мълчи до последно по темата и дори да гласува в крайна сметка в полза на Райковска. Разпределението на силите в съвета може да не позволи събирането на необходимото по закон мнозинство от повече от 2/3 от гласовете в съвета.
След отказа на мнозинството във ВСС да промени правилата за провеждане на вота, въведени при избора на Цацаров за главен прокурор – да се отчита поредността на кандидатурите, основателно подхранва подозренията за помощ „отвътре“. И поражда съмнения в изказаната от някои членове на съвета теза, че за първи път имало кандидатури, които са в ситуация на равнопоставеност. По действащите правила кандидатурата на Райковска ще бъде подложена на гласуване първа, както стана с тази на главния прокурор. Практически това не би трябвало да поражда проблем, ако членовете на съвета гласуват по съвест. Но при неспирното лобиране и пазарлъци всичко поражда съмнения.
По отношение на съдийския си стаж и на кадровото си израстване двете кандидатки са наистина равнопоставени. Панова има предимството да познава повече европейската съдебна практика, тъй като бе резервен съдия от българска страна в Европейския съд за правата на човека в Страсбург и национален представител на страната ни в организацията за съдебно сътрудничество „Евроджъст „. Като предимство на Райковска пък се сочи активното й участие в тълкувателната практика на ВКС по наказателноправни въпроси. Доколко обаче това ще натежи при надигащото се в последните години недоволство от твърде бурната тълкувателна дейност на съда. Много юристи упрекват институцията, че излиза извън конституционните си правомощия, дописвайки законите. Ръководената от Панова Търговска колегия на ВКС е издала най-малко тълкувателни решения, което би трябвало да се тълкува като наличие на еднородна практика.
Добрите визитки на кандидатките обаче може да бъдат атакувани с компромати, съдържащи далеч по-интересна информация. Дали и в кой момент това ще се случи зависи отново от сценария за избора. През седмицата стана ясно, че и Европейската комисия ще следи внимателно избора, а нейни представители ще се срещнат за разговор по темата с членове на ВСС. Напускащите гражданския му съвет неправителствени организации пък са заредени с разочарование от трайния отказ на кадровиците да се съобразяват с препоръките им. Исканията им за промяна на изборните правила без съмнение стигат до Брюксел. Отсега се говори и за ролята на ДПС, и за дългата кадрова ръка на острието му Делян Пеевски. Все познати неща, които обаче не тревожат особено задкулисната власт в съдебната система. Истинските кадровици отдавна обръгнаха на еврошамари и вече не дават пет пари за тях, независимо колко са звучни.
Раздразнението на неправителствения сектор от липсата на диалог с ВСС изби в открит призив да не се дават повече пари на съдебната система. На обща пресконференция тази седмица три от напусналите гражданския съвет към кадровия орган сдружения настояха бюджетът на съдебната власт да не бъде увеличаван, а да бъде намален, докато ВСС не покаже склонност за реформи. В последните седмици темата стана изключително актуална, тъй като съветът тръби неспирно, че отпуснатите му за цяла година пари до броени седмици ще свършат. Поискани бяха 25 млн. лв. за увеличаване на заплатите и 19 млн. лв. за посрещане на неотложни разходи по издръжката. Но правителството не показа и следа от ентусиазъм да ги даде. Тезата на неправителствения сектор е, че ВСС харчи непрозрачно и не заслужава даже и този бюджет. Щатът на кадровия орган набъбнал с нови 30 души само през тази година, без да има даже намек за реформа. Сдруженията се оплакаха, че гражданският съвет „играе ролята на параван, който се използва пред чуждестранните институции в зависимост от нуждите на ВСС“. Липсвали равнопоставеност, прозрачност и отчетност, а съветът бил активен само когато се обсъждали нужни на него теми. Бюджетът не бил ориентиран към сериозна реформа и не бил обвързан с постигане на конкретни резултати. Над 90% от средствата били изразходвани за заплати и осигуровки, а темата за натовареността била използвана, за да се искат повече пари. Направено беше дори заключението, че по отношение на прозрачността относно парите на съдебната власт „ние се намираме в ситуация „КТБ“.
В опит да отвърне на удара председателят на бюджетната комисия на ВСС Михаил Кожарев тръгна да опровергава очевидното с числа. Той отрече твърдението на правосъдния министър Зинаида Златанова, че съдебният бюджет е нараснал с 30 млн. лева. Реално увеличение според Кожарев нямало, тъй като тези пари не били новоотпуснати, а преходен остатък от бюджета за предишната година. Тезата на Кожарев обаче е спорна, защото въпросната сума в повече реално е увеличила средствата, с които съдебната власт разполага. Бюджетът за 2013 г. е бил 404 млн. лв., а с преходният остатък от 29.6 млн. лв. е набъбнал на 433.6 млн. лева. За тази година парите на съдебната власт са увеличени по закон на 434 млн. лв., което е нарастване с точно 30 млн. лева. И това нарастване компенсира напълно липсата на преходен остатък, който съдебната власт така или иначе не ползваше за подобряване на правосъдието, а раздаваше като коледни бонуси и увеличение на заплатите. За неизплатените разходи на вещи лица пък Кожарев обвини МВР, което не се разплащало за назначени от него експертизи. Финансовият шеф на съвета обвини изпълнителната власт в политически популизъм, като специално подчерта, че не вярва вече „на нито един финансов министър“. Кожарев подчерта още, че „ВСС никога не е декларирал, че се отказва от искането за корекции на заплатите, напротив“. Призивът на неправителствените организации за намаляване на съдебния бюджет пък беше контриран с упрека, че те си правят пиар и говорят общи приказки.
