Пролетта или лятото на 2015 г. – все по-реално се очертава тогава да стартира процеса във Федералния съд в Чикаго срещу Георги Мартов-Мицубишито и групата от 16 негови съучастници. Основната причина гледането на делото по същество да се отдалечи толкова напред във времето („Параграф 22“ вече писа за тази възможност) продължава да е езиковият проблем. На последното изслушване на българската банда за източване на кредитни карти и за пране на пари пред съдия Роналд Гузман той настоя (в средата на юли) да се стигне до споразумение за излъчването на един преводач, който да преведе на английски записаните със специални разузнавателни средства разговори. Оказа се, че Мицубишито и хората му са разговаряли на български, когато са разменяли информация и са планирали ударите си на американска земя. Сега тези записи се превръщат в препъникамък за съдебния развой на процеса, тъй като няма кой да ги преведе.
Защитниците на 17-те заподозрени българи така и не успяха се споразумеят по искането на съдията Роналд Гузман. Последното изслушване на 11 юли приключи безславно, тъй като стана ясно, че все още няма избран общ и независим преводач. Така хилядите записи, съдържащи всички доказателства за престъпната дейност на групата на Мицубишито, всъщност не могат да свършат работа нито на обвинението, нито на защитата. Освен това възниква и друг въпрос, който все по-често задават и адвокатите на Мицубишито, и хората му – дали прокуратурата е превела прецизно онези разговори, върху които е изградила обвинителната си теза?!
Истинският препъникамък обаче се оказа въпросът какво се случва с онези разговори, които самите адвокати на обвиняемите трябва да преведат, за да бъдат адекватни в съдебната зала. Кой и как ще плати огромните суми за преводите е основната тема за спор между защитниците. Някои от тях са назначени служебно от правителството, а Мартов и още няколко от приближените му плащат от джоба си за защитници.
Адвокатът на Младен Георгиев – Хетъм Фараж например, се обяви против това всички да си поделят поравно разходите по преводите. „Пропорционално някои хора имат повече записи от други. Например някои от обвиняемите имат по 100 записа, други – по три“, коментира Фараж.
Фактът, че някои от защитниците са посочени служебно, показва, че някои от обвиняемите не биха могли да си позволят да плащат за преводи. Според внесения пред съда иск на адвокат Джон Съливан, чийто клиент е Георги Вангелов, това не е възможно. В иска си той излага няколко причини. Според него слушането на 10 000 минути записи, свалянето им като информация и преводът им от български на английски език изискват много усилия и може да отнеме поне девет месеца и да струва около 300 000 долара. Юристът е предложил на съда да се направи обобщение на преведените от прокуратурата разговори, както и да бъдат наети петима души, които да изслушат останалите записи, но да бъдат преведени само тези, отнасящи се до делото. Според Съливан това щяло да струва далеч по-евтино – около 30 000 долара, но ще отнеме време поне до средата на януари 2015 година.
Предложението обаче не е било посрещнато еднозначно. Един от адвокатите е поискал да работи самостоятелно, повечето (вероятно служебно избраните) са поискали с преводите да се занимава правителството. Според Фараж до споразумение между колегите му едва ли ще се стигне скоро. Усложнения ще възникнат и по други причини, коментира Фараж. Част от обвиняемите ще се признаят за виновни, а останалите ще заведат дело срещу правителството. Той допуска, че това ще се случи, след като бъдат направени преводите. Тогава със сигурност някои от обвиняемите ще пожелаят да дадат показания срещу други, казва Фараж.
Единственият пункт, по който защитниците на групата са единодушни, е, че делото така или иначе ще започне много по-късно заради преводите. Адвокат Съливан например признава, че разполага с повече от 200 диска със записи, отнасящи се до неговия клиент. Това е много работа, твърди той.
Очевидно развитието на процеса е под въпрос. Ако защитниците не се договорят в срок за общ преводач, съдия Гузман ще каже каква да бъде процедурата по-нататък. В такъв случай групата на Мицубишито ще бъде поставена в неизгодна позиция, защото процесът ще върви по предписанията на съдията, без да се съобразява с исканията на защитата. На въпросното заседание съдията гневно посече адвокатите на 17-те българи с репликата, че няма да става техен счетоводител. Все пак той кандиса да пусне под парична гаранция един от обвиняемите – Даниел Йорданов. Срещу него са повдигнати едно обвинение за конспирация и още три за измама с помощта на техническо средство. Съдията му определи гаранция от 60 000 долара – 20 бона кеш и 40 хиляди, осигурени с имот. По време на гаранцията Йорданов ще бъде под опеката на родителите си, които живеят в Чикаго.
Междувременно Софийският градски съд (СГС) отказа в сряда (23 юли) да екстрадира в САЩ втория задържан у нас Михаил Петров, който бе арестуван след съвместна акция на ФБР и ДАНС през март. Веднага след задържането му той беше пуснат под домашен арест заради тежкото му здравословно състояние. Петров е болен от множествена склероза и се придвижва в инвалидна количка.
На заседанието на СГС в сряда беше приета медицинска експертиза, която даде основание на съдиите да решат да не го екстрадират заради здравното му състояние. Обяснението на магистратите бе, че не могат да рискуват живота и здравето му. Наблюдаващият прокурор Елка Ваклинова заяви преди заседанието, че същата медицинска експертиза е била изпратена на съдебните власти в САЩ. „Те са се запознали с нея обстоятелствено и впоследствие изпратиха гаранции, че при неговото настоящо състояние няма проблем да пътува, т.е. те могат да осигурят грижи и медикаменти, включително и, доколкото е възможно, в самолета, за да може той да пристигне в САЩ, за да се проведе там разследването“, обясни тя. Прокурорът подчерта, че Петров е необходим на разследващите отвъд Океана, които настояват за неговата екстрадиция.
Въпреки позицията на прокурор Ваклинова съдиите се съобразиха с експертизата и отложиха изпращането на Петров в САЩ. Те промениха и мярката му от „домашен арест“ в „подписка“. На предишното заседание адвокатът на Петров Христо Ботев поиска промяна на мярката му в по-лека. Но това му беше отказано, включително и да бъде разхождан във вътрешния двор на кооперацията, където живее, въпреки че заболяването му изисква движение, защото мускулите му атрофират. Съдът тогава се позова на докладна записка от началника на 1-во районно управление на МВР, че дворът е бил опасен за него.
СГС за втори път отлага екстрадицията на Михаил Петров. Съдът вече поиска гаранции от Федералния съд в САЩ, Северен район Илинойс, че ако българинът бъде екстрадиран, за него ще бъдат полагани необходимите медицински грижи, така че да не се влошава здравословното му състояние. Освен това поиска и превод на 11-ата поправка на Конституцията в САЩ, която допуска обвиняемият да посочи в кой щат да бъде съден, ако е уличен в престъпление.
И другият българин, задържан у нас – Радослав Павлов, също все още се намира в България, въпреки че вече има решение за екстрадиция. То беше взето на заседание на Софийския градски съд на 9 юни, а месец по-късно Апелативният съд го потвърди. В момента Павлов се намира в ареста на Националната следствена служба, съобщиха от Софийската градска прокуратура. Законът за европейската заповед за арест и екстрадацията не предвижда срок за предаване на задържаните. Павлов очаква дата за предаването му от американските власти, което вероятно ще се случи до 8 август, когато е следващото заседание на Федералния съд в Чикаго.
