Трябва ли да има решение на общото събрание на търговското дружество, за да може неговият представител да сезира съда и да поиска обявяване в несъстоятелност, ако фирмата е закъсала? И ще носи ли наказателна отговорност въпросният представител, ако не е оторизиран по този начин? И дори да влиза в затвора, ако не подаде навреме искане за обявяване на фалит? Тези въпроси постави главният прокурор Сотир Цацаров пред Върховния касационен съд. Обвинител №1 иска тълкувателно решение, защото се оказва, че практиката на съдилищата в момента е коренно различна, включително и тази на самия ВКС.
Всъщност става дума за престъпление по чл.227б от Наказателния кодекс, според който ако търговец, изпаднал в неплатежоспособност, в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. Същото наказание е предвидено и за лицата, които управляват и представляват такова търговско дружество или кооперация.
Част от съдилищата приемат, че управителят или представителят на фирмата трябва да носят наказателна отговорност, без да чакат изрично решение на висшите й ръководни органи – тяхното задължение да поискат фалита на фирмата произтича директно от закона. Освен това самото заявяване в съда, че фирмата е във фалит, все още нищо не значи – това тепърва ще трябва да установи съдът. Други съдии обаче са на мнение, че фактически това заявление за обявяване в несъстоятелност представлява стъпка към прекратяване на дружеството, а решението за това попада в изричната компетентност на общото събрание на съдружниците или на друг колективен орган на управление. Затова и липсата на такова овластяване води до оправдателни присъди за управителите и представителите на такива дружества и кооперации.
Според прокуратурата обаче подобно разминаване при прилагането на закона, особено когато става дума за престъпления, е недопустимо – в крайна сметка законът е един и би следвало да се прилага еднакво за всички подсъдими. Затова сега се иска ВКС да сложи край на противоречивата съдебна практика. Делото вече е образувано и е разпределено за доклад на съдия Лидия Стоянова.
Впрочем през годините многократно бе задаван въпросът дали престъплението по 227б изобщо има място в Наказателния кодекс. Но сега той отново придобива особена актуалност с оглед на поредните законодателни напъни всеки проблем в държавата да се натика в НК и да се прехвърли към прокуратурата. Още повече че според Националния статистически институт за цялата 2012 г., когато фалитите на фирми бележеха пик в търговските отделения на съдилищата, осъдените управители и собственици на фирми по целия раздел „престъпления срещу кредиторите“ в НК са били едва 34 души. От които с лишаване от свобода са осъдени само петима. Всички останали са минали само с глоби по реда на чл.78а от НК.
