Петчленен състав на Върховния административен съд окончателно потвърди в понеделник (23 юни), че дисциплинарното уволнение на бившия градски прокурор на София Николай Кокинов е напълно законно и най-вече заслужено – заради безпрецедентния удар, който той нанесе по и бездруго рехавата вяра в независимостта на съдебната ни система. Оттук нататък кариерата на Кокинов в прокуратурата (поне според закона) остава завинаги в миналото.
В момента той работи в адвокатска кантора като сътрудник – не може да се впише и като адвокат заради дисциплинарното уволнение – според закона отстранените по този начин магистрати остават под двегодишна „карантина“, преди да могат да кандидастват за адвокати. За Кокинов този срок изтича през лятото на 2015 година. Ако дотогава обаче приемат поправките в Закона за адвокатурата, за които гилдията настоява, той няма да се присъедини към защитниците автоматично – ще трябва да ходи на изпит. И ако го издържи, ще се преценява дали „притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия“, каквито изисква законът.
Кокинов си отиде от прокуратурата заради скандалния запис на разговор в Банкя между него, тогавашния премиер Бойко Борисов и ексземеделския министър Мирослав Найденов. Записите от този разговор услужливо бяха предадени (неизвестно от кого) на медиите през пролетта на 2013 г. и показаха съвсем ясно цялата уродливост на начините, по които се разпределят властовите хапки у нас.
Само да припомним, че от този запис за броени минути става ясно, че един от най-високопоставените прокурори в София ходи „на килимчето“ в Банкя рано сутрин и дори не го прави на въпрос. Нищо че изобщо няма работа в дома на премиера. Чувства се и лекотата, с която Кокинов приема да „докладва“ резултатите от проверка на прокуратурата, преди те да са официално оповестени. Очевидно той не бе намерил нищо укорително и в това да коментира с разследвания министър Найденов висящо дело срещу него. В записа се чу, че някак между другото Кокинов на няколко пъти подхвърля колко трудно издържа на сегашния си пост и иска да стане шеф в Апелативната прокуратура – с явната надежда да получи подкрепа. А вероятно за повече цвят и настроение в ранната сутрин целият разговор е изпъстрен с гнусни и обидни подмятания към прокурори, представени впоследствие като обикновен разговор между мъже, които не знаели, че ги записват…
Така и не се разбра кой направи записа и кой го подхвърли на медиите – впоследствие по случая бе образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, което така си и умря. Не че е първото. Разговорът обаче едно към едно бе потвърден от ексминистър Найденов, а и от самия Кокинов. Нещо повече – прокурорът призна, че „този разговор, който проведох с Борисов, не е целият, както е изнесен в медиите. Или има редактиране, или съкращаване“. Така че можем само да гадаем какво още са си казали по мъжки тримата „големи“ в съдебната и изпълнителната власт.
Колкото и да е орязан разговорът обаче, дори и това, което се чу, стига, за да разбули поне част от мръсните тайни на властта и степента на зависимост на съдебната система, която по презумпция би трябвало да пази държавата от разпасаните политици. И допринесе окончателно да загубят вярата си и последните наивни мечтатели, които до този момент все още са мислили, че прокуратурата може да бъде независима от политиците. Последвалите по-късно скандали с кандидати за назначения по върховете на съдебната власт също доказаха многократно, че записът е напълно автентичен.
„Записан по незаконен начин, но разпространен в публичното пространство и станал достояние на обществото, разговорът разкрива модел на поведение на магистрат, при това на ръководен пост в съдебната система, който е несъвместим с етичните задължения по Кодекса за етични правила на българските магистрати и очакванията на обществото. Това, че жалбоподателят няма как да предвиди възможността да бъде незаконно подслушван в дома на министър-председателя, не означава липса на вина. Кокинов е нарушил етичните правила за поведение на българския магистрат и е накърнил престижа на съдебната власт“, категоричен бе съдът. Така Кокинов бе окончателно заличен от списъка на прокурорите в България.
Въпросът обаче е само той ли е виновен?
