Започва да се разпада съхранилата се цели пет години обвързаност между котировките на златото и на суровия петрол. Основната причина е набиращото скорост икономическо възстановяване, което качва потреблението на нефт и намалява привлекателността на скъпоценния метал като спасително убежище при кризи. Тази конфигурация насърчава инвеститорите да продават златни и да купуват петролни контракти.
Нефтът и златото се движиха в тандем половин десетилетие, защото пазарните играчи купуваха суровините, за да разнообразят портфейлите си и да намалят вложенията си в акции и облигации. В момента обаче очакваният икономически растеж на САЩ от 2.2% през тази година и 3% през следващата увеличава шансовете търсенето на суров петрол рязко да подскочи. А решението на Федералния резерв да изтегля постепенно паричните стимули за стопанството и евентуално да започне да качва лихвите по-рано от предвиденото намалява привлекателността на златото като алтернатива на долара. Според проучване на „Креди Сюис“ от миналия месец 71% от анкетираните инвеститори смятат, че търсенето на жълтия метал ще е най-слабото през следващите 12 месеца. Докато 49% вещаят бляскаво бъдеще на нефта. Засега обаче то се отлага заради сраженията в Ирак и заради новината, че джихадистите са овладели части от най-голямата нефтена рафинерия на страната.
Френската банка „Сосиете Жнерал “ препоръчва на инвеститорите да увеличат енергийните вложения в портфейлите си с 2.5% и да ги докарат до 25.8 процента. И да намалят златните си позиции с 5% – до 17.6 процента. Банковите експерти прогнозират, че скъпоценният метал, който от началото на годината се задържа до цена над 1200 щ. долара за тройунция, може да падне под това ниво през 2015-а и под 1000 щ. долара през 2016-а. „Голдмън Сакс груп“ пък очаква златните котировки да се понижат до 1050 щ. долара за тройунция през следващите 12 месеца.
Старият враг на световното стопанство – нефтът, обаче отново надига глава. Този път той се прояви в образа на бойците от ислямската държава Ирак и Леванта, които успяха да завземат обширни територии от Ирак и водят ожесточени боеве с правителствените сили за рафинерията в град Байджи. Ако тя падне, бунтовниците ще имат достъп до огромно количество гориво, което ще прибавят към вече заграбените оръжия и към икономическите ресурси в Мосул и в северната част на Ирак. Според официални правителствени източници загубата на Байджи ще доведе до недостиг на гориво на север, включително и в автономната територия на кюрдите.
Експерти предупреждават, че котировки от 120 щ. долара за барел суров петрол са опасни за световното стопанство. Икономистите са пресметнали, че всеки 10 щ. долара увеличение на цената на черното злато отнемат по 0.2% от световния растеж. Това изобщо не е незначителна стойност за все още неукрепналия глобален подем. Световната банка понижи миналата седмица оценките си за тазгодишния растеж на 2.8 процента.
Цените на нефтените контракти тип „Брент“ с доставка през август достигнаха най-високата си стойност за последните девет месеца на борсата в Лондон и са 114.80 щ. долара за барел – с около 7.50 щ. долара по-скъпо, отколкото в началото на годината. От скока на нефтените котировки най-много ще пострада вносът на енергия в Китай и Япония, въпреки че износителите от Близкия изток са готови да доставят недостигащото количество.
В очерталата се мрачна картина има и основания за успокоение. От една страна, кризата в Ирак може да се разреши бързо, особено след появилите се съобщения за активизиране на правителствения отпор срещу бунтовниците. От друга страна, държавите членки на ОПЕК не бият тревога за недостиг на производствен капацитет. На трето място, светът вече има и възобновяеми енергийни източници, а Щатите – по-големи вътрешни доставки.
