Фрапантни нарушения, липса на контрол и хаос в нормативната уредба – това са само част от констатациите в представения през седмицата анализ на процедурите по възлагане на концесиите, направен от Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР). Документът на практика потвърждава множеството обвинения, че заради неизгодни договори държавата губи милиони от природните си богатства. Според проверяващите корупционната практика се заражда през далечната вече 1997 г., когато с изменение в Закона за концесиите са въведени седем изключения, които допускат пряк избор на частен партньор без търг или конкурс. И собствениците на обособени части от приватизирани дружества могат да заявят правата си пред съответния орган и придобиват право върху подземните богатства и активи, пряко свързани с дейността им. По тази порочна схема без търг и конкурс са предоставени концесии за около 500 находища на подземни богатства, в т.ч. и за експлоатация на природни ресурси в находища, които имат важно значение за националната икономика, като „Медет „, „Челопеч „, „Елаците „, а също плажната ивица към националните туристически комплекси „Русалка“, „Елените“, „Дюни“, част от къмпингите в Южното Черноморие и други.
За част от тези обекти впоследствие са сключени концесионни договори, но дори към днешна дата все още има 67 случая, в които се добиват подземни богатства. Обектите се ползват по силата на приватизационна сделка, за което няма никакво споразумение между частниците и държавата. Или казано иначе – дружествата добиват подземното богатство, но не плащат концесионно възнаграждение. Върху тяхната работа не се осъществява и никакъв контрол. Още по-големият абсурд е, че до 2008 г. те все пак са плащали нещичко – кариерна такса, която е равна на минималното концесионно възнаграждение. След това обаче и тези „подаяния“ секват, а държавата доброволно и смирено търпи огромни финансови загуби. По думите на директора на БОРКОР Бойко Великов става дума за стотици милиони и дори за 1 млрд. лева. Само че липсват нормативни инструменти за осъществяване на адекватен контрол, а предвид на факта, че на останалите 117 специални закона досега не е правен подобен цялостен анализ, не се знае дали няма и други неуредени концесионни отношения, в хода на които се също разграбват националните богатства.
Колкото и нелогично да звучи, проверката на БОРКОР е установила, че няма никаква яснота и конкретизация колко точно са всичките субекти, овластени от Закона за концесиите да отдават на частници държавната собственост. Не е създаден и списък на публично-правни организации, които имат право да предоставят концесии. „Тази разпокъсана институционална уредба и структура на органите обуславя липсата на цялостна програма за концесионирането, включително и планиране и стратегия за всички обекти. Няма единна, целенасочена и координирана държавна политика в областта“, констатират експертите по корупцията.
Също така е установено, че към самия Закон за концесиите и правилника за прилагането му няма подзаконови актове (тарифи, методики и др.), които да детайлизират отделни правни казуси, като начина и срока за определяне на концесията, размера на концесионното плащане и т. н.
По същия начин не е изяснено и кои са обектите от обществен интерес, които могат да се предоставят на концесия. „А липсата на дефиницияили поне на регламентирано разграничение между обектите от обществен интерес и другите обекти води до много съдебни дела и до финансови загуби, особено при общините, което се установи от извършения анализ на съдебната практика“, пише още в доклада на Центъра за борба с корупцията.
Причините за всичко това, описани в доклада, са: прекалено дълга, усложнена и скъпа процедура (от разходите за външни експерти, изготвящи анализите), липса на достатъчен административен капацитет, на подготвени експерти с достатъчна професионална компетентност и на унифицирани документи за предоставянето на концесия.
Реално в дирекция „Природни ресурси и концесии“ на Министерството на икономиката и енергетиката работят едва 48 човека. Те осъществяват общо 29 правомощия и са изключително затруднени и натоварени. А липсват достатъчно финансови средства за закупуване на техника, с която да се правят различните видове замервания, отчитащи изпълнението на договорите.
Но това не е единственият проблем. Поради разпокъсаната институционална уредба предвиденият контрол изначално е недостатъчен. Върху документацията и практиката на общините например не се осъществява надежден експертен контрол, което неминуемо води до по-ниско качество и до твърде разнообразна и нерядко разнопосочна практика.
Не е предвиден контролен механизъм и върху концесиите, предоставяни от публичноправните организации. И в крайна сметка се оказва, че единствените проверки на решенията за откриване или изменение на документацията остават основно грижа на централните органи.
За да се подобри сегашната ситуация, БОРКОР предлага да се изработи нова законова уредба в областта на концесиите или да се усъвършенства действащата, въвеждането на единни понятия и стандарти и усъвършенстването на подзаконовата база, както и гарантирането на публичност и прозрачност.
