Новият закон за МВР най-сетне мина в сряда (28 май) на второ четене в Народното събрание. Проектът, който предизвика доста отрицателни коментари и емоции, бе внесен за разглеждане от Министерския съвет още преди повече от шест месеца, но по различни причини така и не напусна сградата на парламента в желания срок. Въпреки съпротивата на опозицията основните текстове бяха приети преди великденската парламентарна ваканция. Заради проблеми с кворума и саботиране от страна на ГЕРБ преходните и заключителните разпоредби от него обаче останаха за обсъждане след изборите.
На практика, без каквито и да е съществени разисквания, тази седмица за около час депутатите гласуваха изостаналите текстове. С подкрепата на БСП и ДПС проектът беше приет, но буквално след вота опонентите му от ГЕРБ заявиха, че окачват ветото на президента Росен Плевнелиев. Бившият МВР-шеф Цветан Цветанов иска ветото, защото текстовете отнемат права на държавния глава, след като са приети без политически и обществен консенсус. „Едно от първите неща, които ГЕРБ ще направи, когато отново се върне на власт, е да отмени Закона за МВР, приет от мнозинството в 42-рото Народно събрание“, заяви Цветанов.
Президентът наистина има защо да върне закона отново в парламентарната зала. Най-малкото заради това, че вносителите орязаха пълномощията на Плевнелиев да назначава главния секретар на вътрешното ведомство, каквато грижа имаше по стария закон. В бъдеще това вече ще е ангажимент на Министерския съвет.
Съмнение предизвикаха и текстовете, отнасящи се до назначаване на държавна служба в МВР. Новият закон въвежда по-бърз и лесен начин за назначаване на отделни категории лица в системата на министерството. Без конкурс във вътрешното ведомство вече ще се назначават лица, които са държавни служители в службите за сигурност и обществен ред или са по Закона за държавния служител. Достатъчно е да отговарят на изискванията за работа в министерството. Шефът на вътрешната комисия в НС Атанас Мерджанов мотивира това изключение от конкурсното начало с нуждата на МВР от хора, които имат солиден професионален опит в сектора „Сигурност“.
Не е тайна, че още преди да бъде вкаран новият закон в Народното събрание, изключението вече работеше. Така вътрешното министерство се оказа втори дом за доста служители от ДАНС . Бившият вътрешен министър Румен Петков и бившият шеф на Национална служба „Сигурност“ и секретар на ведомството по време на Богомил Бонев – Атанас Атанасов, които са сред най-заклетите противници на новия устройствен документ, дружно скочиха и обявиха, че изключението премахва всякакви пречки на високи постове в силовите структури да се назначават удобни лица.
Много коментари предизвика и спорният текст на чл.63 от новия закон. В него се посочва, че министърът издава заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, застрашаващи националната сигурност или обществения ред. Такива заповеди се издават за предотвратяване на извършването на престъпления или нарушения на обществения ред на определени обществени места, както и при безредици или при непосредствена опасност от възникването им. Правозащитни и неправителствени организации взеха текста на нож, тъй като видяха в него възможност МВР да получи прекомерни правомощия, например при мирни протести от рода на ДАНСwithme. Вносителите опровергаха това твърдение, позовавайки се на закон за събранията, митингите и манифестациите. От ГЕРБ обаче контрираха, че подобен вид протести като форма на обществена инициатива не са уредени в този закон и по тази причина те могат да бъдат оценявани през гледната точка на чл.63 от ЗМВР. Сериозно опасение, че правата на МВР застрашително се разширяват, предизвика и чл.87, ал.1, т.7 от закона, според който полицията може да употреби сила „при групови нарушения на обществения ред“.
Едно от достойнствата на закона според вносителите е, че се разделят функциите на професионалното и политическото ръководство на министерството. Министърът на вътрешните работи няма да има възможност да се намесва пряко в оперативната дейност, да влияе върху решенията, разследванията и резултатите от тях, включително и върху решенията за използване на специални разузнавателни средства, изтъкват те.
Със сигурност президентът Плевнелиев внимателно ще прегледа 143-те страници на закона и най-вероятно ще го върне. Нажежаващите се политически страсти след изборите обаче ще са причина сегашното управляващо мнозинство в парламента да подмине с мълчание забележките на президента и да си приеме закона такъв, какъвто им се иска.
