Вицепремиерът Даниела Бобева шокира публиката с изявлението си, че България твърдо е отказала да се присъедини към европейския банков съюз. По време на дискусията за банковата система на ЕС, организирана от Института по икономически изследвания при БАН на 21 май, тя заяви: „Имаше голям външен натиск към нас да се присъединим към банковия съюз. Беше въпрос на голям външнополитически кураж да запазим позицията си и да не се поддадем“.
Веднага трябва да уточним, че Бобева говори за европейския банков съюз и единния европейски надзорен механизъм, които са съвсем различно нещо от европейския валутен съюз, познат като еврозоната. Вярно е, че правилата на единния надзорен механизъм са задължителни за всички страни от еврозоната, но към тях могат да се присъединят и държави от ЕС, които не са допуснати във валутния съюз, като например България.
Присъединяването на България към единния надзорен механизъм означава да предадем регулаторните функции на БНБ в ръцете на единния банковия надзор към Европейската централна банка. Според някои експерти това въобще не е добра идея. Първо, защото надзорът към ЕЦБ тепърва ще трупа опит за контрол върху кредитните институции. Второ, защото той ще е съсредоточен върху големите мултинационални банки и ще остави встрани интереса на малки за европейския мащаб кредитни институции като българските. Трето, защото решенията му ще са обвързани с интересите на големите пазари и кредитори, които често не отговарят на нашите национални икономически интереси. И четвърто, защото общите регулаторни изисквания в ЕС за капитал, лицензиране и оценка на риска са по-либерални от тези в страната ни. То и по тази причина в западноевропейските държави голям брой кредитни институции се нуждаеха и получиха държавна подкрепа по време на кризата, докато у нас нито една банка не изпадна в подобно положение.
Както каза вицепремиерът Даниела Бобева, не е логично един нов надзорен орган да може да отнема и да дава лицензи на банките, но да не носи никаква политическа отговорност. „Никой не ги е избирал тези хора, така както трябва, за да бъдат отговорни политически в техните държави“, подчерта Бобева във връзка с единния надзорен механизъм.
Вицепремиерът заяви, че българският надзор работи добре. Тя припомни, че рисковете от влизането на страната ни в банковия съюз са свързани и с това, че България няма да има достъп до ресурсите на ЕЦБ. „Ще плащаме сметката, а някой друг ще взема решенията вместо нас“, обяви Бобева.
Има финансисти обаче, които смятат, че именно липсата на политическа отговорност ще даде възможност на надзора на ЕЦБ да взема безпристрастни решения за съдбата на банките. Те подчертават, че след като в целия ЕС работят единни правила за капиталова адекватност и оценка на риска, нищо не пречи всички банки да бъдат контролирани от единен европейски надзор, без значение дали работят в държави от еврозоната или извън нея. Друг е въпросът, че тези нови правила специално за България не носят по-голяма сигурност за банковия сектор. Но това е съвсем отделна тема, която има и своите политически аспекти.
