В суматохата около предизборното надлъгване държавата ни може да се окаже прецакана с проектите, финансирани по новата инфраструктурна политика на Европейския съюз – TEN-T. Парите, които ще се разпределят, съвсем не са за пренебрегване. За подобряване на транспортните връзки на Стария континент Брюксел отпуска 11.9 млрд. евро за периода 2014-2020-а. В средата на септември Еврокомисията покани страните членки да предложат своите проекти, като крайният срок е 26 февруари 2015 година.
„Транспортът е от основно значение за ефективността на европейската икономика. Инвестициите в него са по-важни от всякога, защото стимулират икономическото възстановяване. Районите в Европа, които не разполагат с добри транспортни връзки, няма да бележат растеж или да процъфтяват. Държавите членки трябва да се възползват от тази възможност да кандидатстват за финансиране с цел постигане на по-добра свързаност, повишаване на конкурентоспособността и осигуряване на по-удобни и по-бързи пътувания за гражданите и предприятията“, заяви заместник-председателят на Европейската комисия, отговарящ за транспорта – Сийм Калас.
На пръв поглед всичко е прекрасно. Новата основна мрежа TEN-T, която ще бъде изградена до 2030 г., ще свързва 94 главни европейски пристанища с железопътни и пътни връзки, 38 ключови летища с жп линии към големите градове,15 хил. км железопътни линии, модернизирани за висока скорост, и 35 трансгранични проекта, насочени към намаляване на пречките.
Финансирането ще бъде насочено към девет главни транспортни коридора, които заедно ще бъдат икономическият гръбнак на единния пазар. С помощта на евромилиардите ще се променят коренно връзките по направлението изток – запад и ще се рационализират трансграничните транспортни операции в полза на предприятията и гражданите в общността.
От въпросните девет транспортни коридора през България преминава изцяло само един – Ориент/Източно Средиземноморие. Той тръгва от големите германски пристанища Бремен и Рощок, след което през Прага, Виена и Будапеща прекосява Румъния и стига до новоизградения втори мост на река Дунав. На наша територия коридорът продължава до София, откъдето се разклонява по магистрала „Тракия“ до пристанище Бургас и на югоизток към Истанбул. Другият „ръкав“ е на юг от столицата – по пътя E-79, към гръцките портове Солун, Игуменица и Патра, а през Пирея достига чак до кипърските градове Лимасол и Никозия.
У нас това трасе на практика абсолютно припокрива трансевропейския коридор 4, както и част от прословутия коридор 8, който трябваше да свърже албанското пристанище Дуръс с това в Бургас.
Частично през България преминава още един коридор, който е част от TEN-T – „Рейн – Дунав“. Двете големи европейски реки са в неговата основа, а целта е да се свържат регионите около Страсбург и Франкфурт през Южна Германия, Виена, Братислава, Будапеща, Румъния и България до Констанца и Сулина на Черно море. На теория от тази възможност ще могат да се възползват големите ни дунавски пристанища, които да се модернизират и активизират при обработката на товари.
Реално погледнато, ние сме изпълнили или сега изпълняваме по-голямата част от проектите, попадащи в обхвата на коридора Ориент/Източно Средиземноморие. По направлението към Бургас и Турция магистрала „Тракия“ вече е готова, а догодина трябва да приключи и строителството на „Марица“. В железопътната инфраструктура се модернизират жп линиите Пловдив – Свиленград и Пловдив – Бургас. На юг, от магистрала „Струма“, остава да се построи само участъкът през Кресненското дефиле. За него вече са предвидени пари от предстоящото издание на оперативната програма „Транспорт“.
Колкото до маршрута „Рейн – Дунав“, преди време министърът на транспорта Данаил Папазов заяви, че едно от предложенията, с които ще кандидатстваме по ТЕN-Т съвместно с Румъния, ще е за премахване на критичните участъци по най-голямата европейска река. Така стигаме до най-големия проблем за страната – липсата на ясна визия за развитието на транспортната ни инфраструктура за години напред. Проектите се сменят непрекъснато – едни се лансират за сметка на други по чисто конюнктурни интереси, а после се чудим защо Брюксел не ги приема.
След идването например на служебния кабинет транспортните възгледи на кабинета „Орешарски“ бяха изхвърлени в коша. Без обществено обсъждане и съгласуване с основните политически сили магистрала „Хемус“ бе обявена за основен транспортен приоритет за финансиране като част от основната мрежа TEN-Tи дори попадна в рамките на оперативната програма „Транспорт“. По принцип българските политици са на мнение, че аутобанът в участъка от Ябланица до Велико Търново е от много важно значение за общността, докато трасето от старопрестолния град до Шумен е с по-голямо вътрешно значение. На страницата на Европейската комисия за програмата TEN-T, на секция „България“, обаче е акцентирано върху съвсем други начинания. На първо място е жп линията Видин – София. Което е съвсем логично при завършването на Дунав мост 2 и увеличения трафик през него. Докато бе министър, Данаил Папазов говореше, че отсечката от Видин до Медковец е основен приоритет и дори бе обявена обществена поръчка за проектирането й. Но сега служебният му наследник – Николина Ангелкова, без солидни аргументи фаворизира жп трасето София – Елин Пелин, а линията към Дунав мост 2 ще чака като първа резерва.
Като допълнителни проекти в европейските книжа са записани връзките от София до сръбската и до македонската граница. И двете отсечки лежат на еврокоридори от основната TEN-T мрежа, трафикът по тях е многократно по-голям от този по „Хемус“ и с изграждането им се завършва цялостно направление от едната до другата граница. Но и те сега са избутани на заден план.
В крайна сметка остава да видим каква ще е визията за развитието на инфраструктурата на новото правителство. А докато то си я избистри, рискуваме съвсем да закъснеем и да не се вместим в крайните срокове. Още повече че всички проекти, които са част от TEN-T, е необходимо да отговорят на много сериозни технически изисквания, за да бъдат одобрени. Конкретно, всички железопътни линии, които ще бъдат модернизирани или реконструирани, трябва да се оборудват с модерно комуникационно и локационно оборудване (т.нар. стандарт ERTMS – European Rail Traffic Management System). Което означава и допълнителна работа по тях и допълнителни разходи. Най-високи стандарти за безопасност ще се спазват и при пътното строителство, изграждането на тунели, с предимство ще се ползват т.нар. интелигентни транспортни системи.
