Крум Зарков, министър на правосъдието, пред „БАНКЕРЪ“
Кандидатите за български паспорт нямат нужда от посредници. За да бъдат приети всички важни закони е нужно доста време, трябва да има парламент с дълъг хоризонт. Според новото преброяване, в България живеят малко над 5 млн. човека, а в избирателните списъци сме 6. 8 млн., проблемът е огромен.
Г-н Зарков, с Вас започваме поредицата „Какво свършихте, г-н министър?“, в която ще сумираме и подредим наследството, което служебният кабинет оставя на следващите си колеги. Актуалното събитие във вашето ведомство е, че днес вие изпратихте на прокуратурата втори сигнал за злоупотреби с българско гражданство. Темата не е нова, но какво показват последните сведения по темата?
– Да, темата не е нова, изминаха няколко години от едни скандали, придружени и с арести, и с дела срещу организации, които продаваха документи за удостоверяване на произход. Малко по-късно избухна скандалът „Златни паспорти“ и бяха направени законови изменения, за да бъдат спрени всички кранчета. Оказва се, че тези, които не се свенят да търгуват с българско гражданство, непрестанно търсят пробойни в системата. Документи се подават от различни хора, но – както установихме – много често лицата за контакт са едни и същи.
Тоест „търговският център“ е един и същ?
– Имаме много сериозни съмнения, че е така. Затова сега подаваме нов сигнал до прокуратурата, с надежда тя да предприеме своевременни действия.
Още преди у нас да се разрази скандалът с търговията с български паспорти, европейски издания посочиха, че с тази дейност в България основно се занимава една конкретна политическа сила и нейният председател. Потвърждават ли се тези подозрения?
– Това е обект на съдебното производство. Българският паспорт вече е ценен и към него има търсене. В същото време България има интерес сънародниците ни зад граница да получат български документи за самоличност. Така че нашите институции трябва активно да комуникират, защото на кандидатите за паспорт не са им нужни посредници. Хората, които искат пари, за да ускоряват процедурите, в голяма част от случаите са мошеници. Обявихме война на посредниците.
Все пак, за да се ориентираме в този бизнес, от коя държава молбите за българско гражданство са най-много, от Република Северна Македония ли?
– Категорично от Северна Македония молбите са най-много. Там са най-много и натурализираните българи.
Колко са хората с български паспорти в Република Северна Македония?
– От 2001 г. насам 100 000 души. Днес ще връчваме българските документи на Християн Пендиков, който пострада заради това, че се смята за българин. Неговият побойник обаче също беше придобил български паспорт.
Практиката със „златните паспорти“ окончателно ли е прекратена?
– Окончателно. Законът, който отмени този вид основания за българско гражданство влезе в сила и около 165 преписки бяха прекратени. Същевременно направихме проверка на всички, които бяха придобили паспорти по тази процедура, за да се види дали са били истински и поддържани инвестициите, с които са кандидатствали. На 17 души със „златни паспорти“ българското гражданство вече е отнето, защото или са представили фиктивни инвестиции, или не са ги поддържали достатъчно време. Тази схема беше доста срамна.
Вие и вашият екип внасяте значителен по обем пакет със законопроекти в 49-ото Народно събрание, но от месец депутатите на практика не работят по тях. Като опитен парламентарист как смятате – колко време ще е нужно на този парламент, за да гласува законопроектите, крайно необходими за средствата по ПВУ и за кандидатстването за Шенген и еврозоната?
– За да бъдат приети всички закони е нужно доста време, трябва да има парламент с дълъг хоризонт.
Някои смятат, че за 6-7 месеца най-важните закони могат да бъдат приети. Така ли е?
– Това не може да се свърши по време на процедурите по развъртане на мандати. Когато има мнозинство и правителство, парламентът се застопорява, става устойчив и приема закони. Като служебно правителство ние си свършихме работата. Но аз не тръгнах от гола поляна, много от законопроектите бяха подготвени в различна степен от правителството на Кирил Петков, съответно – от министър Надежда Йорданова. Това трябва да е ясно, надявам се, че и следващият редовен министър ще продължи работата в същия дух на приемственост. Тези закони засягат реформи, в които са се клели всички политически сили. Затова съм сигурен, че ако има парламентарно мнозинство, те ще бъдат приети. В противен случай ще трябва да се приоритизира.
Вие ще пледирате ли, според компетенциите си на служебен министър на правосъдието, 49-ият парламент, дори ако не роди кабинет, да удължи работата си до приемането на основния пакет закони?
– Има ключови закони, които е много важно да бъдат приети – този за механизмите за контрол върху главния прокурор ни отваря пътя към Шенген, други са насочени към еврозоната. Но това са един и същи пакет закони. Защото реформата е една и тя засяга дълбоката интеграция на България в ЕС. Ето защо трябва да покрием базовите стандарти и в правосъдието, и в икономическата сфера.
По отношение на големите национални приоритети се предполага, че блок от 160 депутати в 49-ото НС е напълно постижим. А 160 депутати означава квалифицирано мнозинство.
– Всичко е възможно, ние непрекъснато поставяме тези въпроси.
Много важна тема, която обичайно се повдига главно в навечерието на изборите и не намира своето решение, е изчистването на избирателните списъци. Става въпрос за несъответствия от порядъка на над милион гласоподаватели, което деформира изборния процес и скрива действителния резултат от вота. Може ли Министерството на правосъдието да инициира нужните промени в Изборния кодекс, защото темата безплодно се превърта от много години?
– Да, от много години това е огромен проблем. Според резултатите от новото преброяване, в България живеят малко над 5 млн. човека, а в избирателните списъци сме 6.8 милиона. като народен представител от БСП многократно съм поставял въпроса за въвеждането на активна регистрация, както е в много страни – списъците да се създават преди всеки вот чрез активно заявяване за участие. И винаги предложенията ми са били отхвърляни с най-различни аргументи. Иначе Изборният кодекс е непрекъснат обект на издевателства в парламента. Той трябва да се подлага на промени далеч от избори, а не в навечерието им. Страхувам се, че ако в момента кодекса пак бъде отворен, това няма да доведе до нищо добро.
Смята се, че най-разумно би било ИК да се ремонтира не срещу предстоящи, а за избори през един цикъл.
– Такива са и международните стандарти, и клетвите у нас. Но практиката показва друго.
Българската прокуратура с вас ще коментираме в отделен разговор, но докъде стигна мъчителният процес по набиране на наши членове за европрокуратурата? Все още ли тези авторитетни и добре платени позиции са нежелани от родните магистрати?
– Освен хубава, тази работа е отговорна и сложна. И действително процесът върви бавно и трудно. А институцията е ключово важна за България, значителни са и средствата, които влизат у нас по линия на ЕС. По ПВУ също ще дойдат допълнително средства, така че темата е важна не само за ЕС, а за нас самите. От тези пари трябва да се възползва обществото, а не да изтичат в джобовете на корупционери и нагаждачи на поръчки. Разбрали сме се за 15 делегирани прокурори, но към момента те са само шестима. В България има достатъчно прокурори, сред които със сигурност има такива, които отговарят на критериите. Сезирал съм ВСС с нарочни писма да активират процедурата отново, докато попълним бройката.
Как и кога ВСС ще се преформатира, за да отговаря на европейските изисквания?
– Съгласно становищата на Венецианската комисия – сами по себе си те не са задължителни, но имат голямо влияние – необходимост има от промени в начина, по който се композира ВСС – когато се заседава по проблеми на съдиите, съдиите да имат превес, но когато се заседава по проблеми на прокурорите – прокурорите да нямат превес. Това обаче е въпрос от конституционно ниво и изисква квалифицирано мнозинство.
Към начина на функциониране на Конституционния съд имате ли забележки?
– Първо – в КС има две незаети места. Второ – има решения, с които съм напълно съгласен, има и решения, с които не съм. Дебат се води отдавна, например – да бъде сезиран по-често. Но най-важното за Конституционният съд е да бъде авторитетен. Той е най-висшата ни юрисдикция и като министър на правосъдието съм длъжен да пазя неговия авторитет.
Каква щафетна палка предавате на следващия правосъден министър? Кои са първите три основни приоритета, които той ще бъде в неизбежност да не развие?
– Първият е да продължи с приятелския натиск върху всички мнозинства, които могат да се съставят в парламента – да бъдат приети законите, които от 15 г. се въртят в министерството без да стигнат доникъде. Изключително съм привързан и към темата за пенитенциарната (затворническата) система, в която направихме няколко сложни и важни реформи. В Министерството на правосъдието работят изключително качествени хора, дано не им се пречи.
Разговора води: Емил Янев
