Отдавна българинът си знае, че откъдето и когато да се погледне, винаги е най-зле. А по отношение на българските политици – по-зле няма как да стане. По някаква странна ирония на съдбата, вместо да докажат, че „това“ обществено мнение по техен адрес традиционно е сбъркано и дълбоко погрешно, напоследък емисарите на политическата класа в парламента правят дори невъзможното, само и само да докажат, че интуицията на хората не ги е излъгала и положението с „голямата политика“ наистина е много зле. И то не само в милата ни татковина, но и по Европата…
След преизбирането на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в неделя, лидерът на най-голямата група в Европейския парламент – на дясноцентристката Европейската народна партия (ЕНП) – Манфред Вебер, се изказа открито за прекратяване на процеса по присъединяване на Турция към ЕС. Причината е семпла: Вебер, който се води голям приятел на Бойко Борисов, не харесва турския лидер.
Никой не спори, че Ердоган е „силовак“ в политиката –
авторитарен лидер, който потиска всяка опозиция
и задушава гражданското общество и медиите. И който така подхлъзна страната към непопулярна икономическа политика, че курсът на лирата продължава да върви само надолу, а хората все повече и повече обедняват.
На международната сцена Ердоган е не просто ястреб, а ято ястреби. Той редовно дразни ЕС с близките си връзки с Путин, а политиката му по отношение на Сирия е постоянен обект на остри критики. И това никак не е случайно, защото под претекст, че прочиства Сирия от терористи… Ердоган на практика прави каквото му хрумне.
Да, всичко казано дотук е вярно. Въпреки това обаче неделя турските гласоподаватели го преизбраха демократично и законно. Международните наблюдатели не съобщават за фалшификации, а
опонентът му Кемал Калъчдароглу не оспори резултата.
Критиците на Ердоган пък обясниха, че вина за резултата има и обединената опозиция, която е излъчила нехаризматичен кандидат. И най-важното – ще бъде президент на турците, а не на Вебер. Подобна лична оценка, дори справедлива, е недопустима.
Изказването на лидера на ЕНП не подхожда на сериозен европейски политик, а по-скоро на селски кмет, който държи речи в кръчмата на две-три питиета.
„Последните няколко години показаха, че тясното партньорство е важно, но никой не иска Турция да стане пълноправен член на ЕС – нито Турция, нито ЕС. Трябва да прекратим този процес, защото той повече пречи на по-добрите отношения, отколкото ги подкрепя. Особено за постигането на мир между Украйна и Русия, а също за миграционната политика, икономическата модернизация и кипърския въпрос, ни е нужно сътрудничество. Сега Ердоган трябва незабавно да се съгласи с членството на Швеция в НАТО“, заяви Вебер.
За разлика от „главата“ на ЕНП, президентът на САЩ Джо Байдън, който
неведнъж е показвал, че трудно понася Ердоган,
написа в Tуитър: „Очаквам с нетърпение да продължим да работим заедно като съюзници в НАТО по двустранни въпроси и споделени глобални предизвикателства“.
Така се прави, защото ще се наложи те да работят заедно и ако искат да си свършат работата, длъжни са да поддържат добър тон.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел също поздравиха турския президент и го увериха, че съвместната им работа продължава.
Самият Вебер е все по-чест обект на критики. Преди месец, по подозрения за корупция,
белгийската и германската полиция обискираха централата на ЕНП
в Брюксел. Акцията бе свързана с разследване срещу приближен на Вебер. Става дума за лидера на регионалния парламент в Тюрингия – Марио Фойгт от десноцентристкия Християндемократически съюз, и неговото участие в предизборната кампания на ЕНП за Европейски парламент през 2019 година.
Твърди се, че Фойгт и други членове на екипа му са вземали подкупи. Никой не отправи обвинение пряко към Манфред Вебер, но неговият предшественик на върха в ЕНП – Доналд Туск, отказа да го посрещне във Варшава на 12 април, защо не искал да се замесва в скандала.
Малко преди това избухна
грозна сцена с трудовото възнаграждение на Вебер, с
лед като се разбра, че е получавал две заплати – и като евродепутат, и като председател на ЕНП. Лукс, който нито един от предшествениците му не си е позволявал досега.
Вебер се защити, като каза, че действа образцово, защото – за разлика от предшествениците си на председателския пост в ЕНП – бил направил… възнагражденията си прозрачни. Е, колко да е вярно това твърдение, след като никой никъде не споменава точния размер на трудовите му доходи? Като изключим, разбира се, завоалираното партийно самопризнание, че месечната заплата на Вебер била под 20 000 евро…
Всъщност,
личностно-партийните проблеми на Вебер
започнаха миналата година, когато тръгна да брани в европарламента показно арестувания и още по-показно освободения си приятел Бойко Борисов, а десетки евродепутати дружно го освиркаха. Реакцията на негодувание започна, когато лидерът на ЕНП влезе в полемика със съпредседателката на „Зелените“ в Ска Келер и заяви, че
темата „Проевропейци и антиевропейци“ не бива да се политизира.
„И още един пример – в последната Конференция на партиите дебатирахме ситуацията в България. Двама независими съдии обявиха ареста на опозиционния лидер в България Бойко Борисов за незаконен, това наистина е сериозно. Само исках дебат за върховенството на закона в България, но ми беше отказано от „Зелените“. Не политизирайте нещата, когато говорим за върховенството на закона!“, заяви Вебер.
Следващите избори за Европейски парламент ще се проведат между 6 и 9 юни 2024 г. – достатъчно време страните от блока да преценят кого точно ще изпратят да ги представлява.
