Правото на достъп до информация е част от Хартата на основните права на Европейския съюз. В член 11 се казва, че „Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите. Свободата и плурализмът на медиите трябва да се зачитат“. Да, но някои наши политици явно разбират свободата по различен начин или пък смятат, че българите не се нуждаем от нея.
Необяснимо по какви причини, деветима депутати от ГЕРБ, начело с Анна Александрова, внесоха в деловодството на Народното събрание проект за ремонт на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), с който
да сложат край на публичността на харченето на публичните средства
и да затруднят максимално онези, които търсят информация. Това на практика означава край на достъпа на обществена информация и обезсмисляне на закона. Ако ремонтът на ЗДОИ мине така, както минаха нескопосаните кърпежи на Наказателнопроцесуалния кодекс и Закона за съдебната власт – на ура, без никой да му мисли и малцина да са наясно какво и защо се гласува – това означава, че изхарчените от държавата и общините пари стават тайна.
Формално, законопроектът преследва благородна цел – транспониране на европейската директива за отворени данни и повторно използване на информацията от обществения сектор, която е нормативен факт още от… 2019 година.
Скандалните промени обаче са внесени между първо и второ четене,
нямат нищо общо с философията на гласувания на първо четене проект
и затова са съвършено незаконни. Ако трябва да мерим с аршина на Закона за нормативните актове (ЗНА), разбира се, чиито разпоредби разрешават между двете четения да се правят само редакторски промени. А не „неща“, които променят философията на закона, който трябва да бъде ремонтиран. Или „неща“, които я ремонтират съвършено други нормативни актове, я подменят Конституцията, я суспендират европейски и международни конвенции, ратифицирани от България.
С особена „светлина“ обаче блести едно от предложенията на ГЕРБ: всеки, който иска достъп до обществена информация,
да се идентифицира и с единния си граждански номер (ЕГН).
„Искане“, което дори според тоталните лаици по темата, си е l чист конфликт с разпоредбите на Закона за защита на личните данни.
„ Нуждата от идентификация с ЕГН съществува единствено в случаите, когато не става въпрос за равно право на достъп до обществена информация, а за личен правен интерес от получаване на дадена специфична информация, която не е обществена. Такъв е, например, случаят при достъпа до собствени лични данни или удостоверяване на правен интерес от получаване на административна услуга, например – издаване на удостоверение за наследници, скица, данъчна оценка и др.“, се казва в позиция на Програма „Достъп до информация“.
Вносителите от ГЕРБ едва ли са толкоз слепи, некомпетентни и необразовани, та да не знаят, че журналистите нямат абсолютно никакъв личен интерес да „ровят“ и да питат къде са потънали милиардите за строителство на пътища, за саниране на жилищни сгради или за ремонт на язовири, след като пътищата са в безобразно състояние, т. нар. саниране издържа до първия по-силен вятър, а язовирите -хем ремонтират непрекъснато от 20 години, хем стават все по-опасни.
Най-голямата тесла в зъбите на свободните медии обаче е бъдещата законова разпоредба, според която
всеки журналист ще има право да иска информация
само за населеното място, в което живее.
С други думи, ако това малоумие мине през парламента и президентството и бъде обнародвано в „Държавен вестник“, поне 95% от медиите тутакси ще станат регионални, защото нямат пари да издържат кореспондентска мрежа.
Нали се сещаме
какво ще си помислят за това „каките и батковците“ ни в Брюксел?
И как веднага някой от тях ще се сети, че възстановяване на софийското жителство щеше да бъде по-безобидно посегателство срещу принципите и нормите на европейското съжителство?
Според Програма „Достъп до информация“ искането за ограничаване на достъпа до обществена информация – чрез въвеждане на псевдо преценките “Правен интерес” и “Членство в местната общност”, е абсолютно нередно. Най-малко заради императивните разпоредби на чл. 41 от Конституцията:
„(1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.“
А най-странното е, че евентуалните антимедийни и противообществени поправки поправки на ГЕРБ предвиждат
първичната счетоводна документация да не се смята за обществена информация.
Тоест – ако номерът мине, държавните институции, ведомства и фирми вече няма да са длъжни да предоставят фактури за плащания с общински, държавни и европейски пари.
Журналистите и гражданите най-често търсят информация не за доходите на големите фирми, а за разходването на държавния бюджет, на общинските бюджети, на бюджетите на НОИ и НЗОК, на парите от фондовете и оперативните програми на ЕС.
Правото на тази информация е бетонирано в Конституцията, пък ако
днешното Народно събрание реши нещо друго…
Според Програма „Достъп до информация“, материализирането на идеите на ГЕРБ ще е прецедент и в световен мащаб. Защото едва ли друг нормално избран парламент ще суспендира със закон Конституцията, в която пише… вече цитирахме какво пише!
Така че е крайно време да си зададем въпроса „Каква точно е целта на ГЕРБ, че да скрие харченето на държавните пари, в което тепърва ще участва под формата на ротационен партньор?“
