Това е въпросът, чийто отговор продължават да търсят в Националното тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Според НТУ, за да имаме пътища като тези в Австрия или даже в Румъния, приходите от тол такси трябва да бъдат поне 2.8 млрд. лв. годишно, т.е. над 3.5 пъти повече от сегашните. Според превозвачите и нормалната логика на техните клиенти обаче верният път е в съвсем друга посока.
Отговорът на въпроса е бил представен на работна среща между представители на НТУ и браншови организации на превозвачите, организирана неотдавна. Според осведомени – той предизвикал спорове, скандал и… прекратяване на „активното мероприятие“.
Припомняме, че въпреки заплахите на превозвачите за масови протести и блокиране на пътища, градове и гранични пунктове – увеличението на тол таксите средно с 50% беше въведено тихо и мирно от 1 юли тази година. И вече почти месец превозвачите плащат новите пътни такси, а транспортът си „тече“ почти по мед и масло между дупките ямите на пътищата.
Може би тази измамна тишина е станала причина за насрочването на споменатата вече работна среща, на която – за кой ли път – трябвало
да бъде очертано светлото бъдеще на тол системата
Позицията на НТУ си я знаем – за да бъде оправена и поддържана на европейско ниво Републиканската пътна мрежа (РПМ), чиято дължина е почти 20 000 километра, на АПИ са необходими много пари – към днешната дата 2.8 млрд. лева.
Тъй като очакванията са от тол такси и винетки тази година да бъдат събрани малко над 800 млн. лв., останалите 2 млрд. лв. трябва отново да дойдат от държавния бюджет, т.е. от данъците. Нещо, което също от години се знае, че е не е редно.
На срещата хората на НТУ предложили да бъдат обсъдени и уточнени етапите на…
следващите повишения на тол таксите
до събирането на заветните 2.8 млрд. лв. годишно.
Целта на тези бъдещи увеличения е за поддръжката на пътищата да плащат само тези, които ги ползват и рушат, а не цялото общество, както досега.
Размерът на тол таксите трябва да расте, докато приходите от тях се изравнят с разходите за ремонт на шосетата.
За целта уравнението между приходи и разходи трябва да се решава не както досега – НТУ ще вдига цените
докато превозвачите не вдигнат въоръжено въстание,
а в обратния ред: изчислява се колко средства са необходими за поддръжка на пътищата, като сумата се разделя на средногодишно изминаваните километри от съответните типове превозни средства. Елементарна математика, по която от години изчисляват размера на инфраструктурните такси в НК „Железопътна инфраструктура“.
У нас обаче от години превозвачите си правят разчетите въз основа на други, вкл. и политически, сметки. И после се оплакват, че пътищата са лоши, като споровете с МРРБ
винаги стигат до „въпроса за кокошката и яйцето“,
т.е. – първо да се оправят пътищата, за да се плащат тол такси за тях, или първо да се съберат пари от тол такси, с които да се оправят пътищата. Тези спорове продължават десетилетия, а резултатът са коловозите и ямите по пътищата.
На срещата, с която започнахме, било предложено следващите повишения на тол таксите да бъдат структурирани така, че автомобилните превозвачи, които са регистрирани в България и обслужват основно вътрешния пазар, да получават отстъпки на база изминати километри. Нещо, което
превозвачите предлагат на държавата повече от година,
но без да бъдат чути досега.
Задачата е камионите, обслужващи българския пазар, да не генерират инфлация, като пренасят повишенията на тол таксите към крайните потребители. Нещо, което от петилетки се прилага под различни форми в цяла Европа. Целта е поддръжката на пътищата да се плаща основно не от местните икономики и крайни потребители, а чрез транзита – от чужденците. Практика, която е крайно време да започне да се прилага и в България.
Идеята е изминатите от камионите километри
да се доказват с официални документи
– фактури и товарителници.
Целта е да се помогне на превозвачите, които работят на светло, да не губят повече от сивия сектор.
По данни на НСИ за първото тримесеие на 2023 г., преизчислени на базата на средната маса на камионите, около 42% от курсовете у нас са „празни“. Че „празни“ курсове има – е факт, но такъв голям процент – близо половината – курсове да са празни, ще рече, че
половината от превозвачите отдавна трябваше да са фалирали.
Следователно, според експерти, тук става въпрос за чиста проба „сив сектор“ в превозите, който не плаща данъци, осигуровки и пр. Или ги плаща, колкото за Бог да прости.
Въвеждането на изискването облекчението върху тол таксите да става въз основа на товарителници и фактури, на практика ще застави „сивите“ превозвачи да излязат на светло. В противен случай високите тол такси ги оставят в отбора на неконкурентноспособните.
Изискването би помогнало и на нормалните автомобилни превозвачи – да подобрят логистиката си и организацията на работата си така, че да намалят до минимум празните курсове. На първо време това ще намали разходите им, а на второ – ще ги подготви за
включването на автомобилния транспорт в търговията с емисии,
което ще стане най-късно от 1 януари 2026 година.
В крайна сметка, отчитаните в момента празни курсове от 1 януари 2026 г. ще се превърнат в сериозен и инфлационен проблем – когато превозвачите започнат да плащат емисиите, които камионите излъчват. Разбира се, тук правим уговорката, че методиката как точно ще става това все още не е разработена.
Така че намаляването на т.нар. „празни курсове“ и
изсветляването на автомобилния транспорт
не само ще намали разходите на автопревозвачите, но и ще ги подготви за работа в следващия етап от т.нар. „зелена сделка“.
Както посочихме по-горе обаче, след разгорещени спорове и скандали срещата е била прекратена без постигането на съгласие и вземането на решение.
Според осведомени, автомобилните превозвачи все пак се подготвят за големи протести както срещу идеите за бъдещо повишаване на тол таксите, така и срещу увеличението, влязло в сила на 1 юли. Те само изчаквали „по-подходящо“ време, вероятно визирайки местните избори през октомври.
А ние, обикновените водачи на МПС, в очакване на нови блокади на пътища, градове и гранични пунктове – ще продължаваме да слаломираме между дупки и коловози. И да си мълчим…
