Г-н Славов, в нашето политическо пространство едва ли има мазохисти, които да предложат такава съдебна реформа, която да се окаже срещу самата съдебна система и която да им навреди. Това и най-големият наивник не може да го допусне, но в момента основните фигури от статуквото (меко казано) творят не само закони, а и конституционни промени. Какво да си мислим сега? Казвам това, защото „Правосъдие за всеки“ е организация, която ви припознава.
– Аз също съм член на „Правосъдие за всеки“.
От „Правосъдие за всеки“ първи реагираха и казаха, че с така предложените изменения фигурата на главния прокурор не само че не се премахва, а се укрепва и развива с повторния мандат. И допълниха, че примерно един функционер от съдебната система – като Георги Чолаков – също ще остане доволен от такава реформа. Как да го разберем като граждани?
– Политическите партии поеха определени ангажименти към гражданите – за определени действия, за определени реформи, включително и за това как ще бъдат направени тези реформи, с кого ще бъдат направени и с кого няма да се извършва колаборация. По-късно видяхме как формациите, които трябва да представляват демократичната общност, излязоха с малко витиевати твърдения – без партиите от статуквото няма как да стане, но в края на краищата целта оправдава средствата; щом ще постигнем голямата цел за истинска съдебна реформа, за работеща прокуратура и за независим от политическо вмешателство съд – струва си да направим това усилие. Това обаче, което днес е внесено в Народното събрание като законопроект за изменение на Конституцията, говори за нещо съвсем друго – имат достатъчно подписи, за да бъде стартирана тази сложна процедура, имат и над 160 души, подписали въпросния законопроект. Тоест – реално те имат налично мнозинство да приемат този законопроект във вида, в който са ги внесли. И веднага възниква притеснителният въпрос: „Какво се случи с първоначалния проект на ПП-ДБ?“
Вижте първа част от разговора с Петър Славов:
– В работата по който и вие участвахте?
– Да, в него има предложения на „Правосъдие за всеки“, които бяха възприети и видоизменени в приемлив вид. Това обаче, което бе внесено в парламента, няма нищо общо с предложенията на „Правосъдие за всеки“ и с очакванията на хората.
– Да изброим поне основните доводи.
– Разбира се. Изобщо няма да влизам в темата за националния празник, защото тази тема въобще не трябваше да се повдига на конституционно ниво. И, преди да залегне в законопроект, се подлага на обществено обсъждане. Съществените очаквания бяха към текстовете за съдебната реформа. И там какво видяхме? Видяхме на първо място, че мандатите, които трябваше да бъда намалени – на главния прокурор и на председателите на двете върховни съдилища – се намаляват от 7 на 5 години, но като бонус им се дава право на преизбиране, каквото досега не съществуваше. Тоест – ако до момента те бяха циментирани за 7 години, сега ще имат възможност да управлява 10 години.
Ето откъде извира радостта на г-н Чолаков.
– И всички забележки, които основателно бяха направени по тази линия. Така че все още нямаме никакво разумно обяснение защо това се случи точно по този начин. Единственото нещо, което аз чух бе изречено с половин уста – ако предложените в проекта промени не били приемани в този вид, те щели между първо и второ четене да ги оправят. Само че хората с тези странни обяснения, не си ли дават сметка, че те са се подписали под тези предложения и на практика са налице всички основания да им бъде казано: „Ама чакайте, вие сте се подписали и сте приели това нещо, нали? Ако ще подписваш това нещо, поне го подпиши с особено мнение. Напиши – не приемам редакцията на параграф 2 по отношение на главния прокурор, защото…. Но, когато си се подписал, не си казал нищо по въпроса и документа е внесен в парламента, какво искаш повече?
Продължаваме нататък с нещата, които се вкараха за служебното правителство! Сякаш толкова отдавна беше 2021 г. и не помним първите избори след 12-годишното управление ГЕРБ как се проведоха, как ГЕРБ ги спечелиха и как чак като дойде първото служебно правителство, назначено от Радев, започнаха да излизат всичките тези нелицеприятни неща – за инхаус поръчките, за автомагистралите, за милиардите, за чувалите с изчезналите пари и за всичко останало…
Зърнарите, земеделският сектор….
– Точно така. Сега обаче виждаме, че в проекта са вкарали някаква странна хибридна конструкция. Няма правителството в оставка да продължи да управлява до изборите, а премиерът ще бъде избиран измежду трима души – председателят на Народното събрание, управителя на БНБ и председателя на Конституционния съд, след което ще си определи сам състава на Министерския съвет. А, ако не успее, парламентът ще се намеси. Тоест – това е някаква много странна и изначално изглеждаща практически неработеща конструкция.
В един момент хора от ПП-ДБ заговориха, че са по-близо до нидерландския модел, който обаче е доста по-различен. Там парламентът изрично определя на правителството в оставка с какво има право да се занимава. Всичко останало не е негова а работа…
– Силните и слабите страни на сегашната Конституция отдавна са ясни на конституционалистите. И затова първото нещо, което можеха да направят депутатите, бе да се допитат до тях. Или поне до уважаваните от тях конституционалисти. Защото основен закон не се променя всеки ден и ка дойде това време, вземи и ги направи тези промени като хората. Включи наистина проблемните неща, оправи ги и затвори темата. А не след два месеца да си говорим, че трябва да променяме Конституцията, защото имало и други проблеми. Това е първото, което очевидно не се е случило. Оттук дойдоха и много от слабостите на внесения законопроект. Включително и при разделянето на Висшия съдебен съвет, защото все още не е проведено обсъждане дали това, което ни предлагат, не е правомощие на Великото народно събрание? Представете си какъв резил ще е, ако Конституционният съд – където тези промени почти сигурно ще се озоват – отмени половината?
И всичко това дава допълнителен времеви хоризонт на задкулисието, което ще има време да се прегрупира, а защо не и да си създаде свои промени за своите хора?
– Те отдавна го направиха – под претекста, че ще се променя Конституцията, уредиха нещата така, че новият състав на Висшия съдебен съвет ще бъде избиран чак след промените…
Може би там беше първата грешка.
– Със сигурност. И изведнъж се оказа, че вместо бързо да бъде избран нов Висш съдебен съвет по нови правила, в момента, в който Гешев беше махнат, изведнъж интересът към изпълнението на конституционното задължение на парламента да избере нова парламентарна квота във ВСС се стопи. Все едно тази тема не е актуална от една година, все едно мандатът на съвета тепърва ще изтича, все едно хората, които до онзи ден козируваха на Гешев и го махнаха, не взеха да козируват на Сарафов и да викат „Този е най-добрият“?
Показвайки всички най-позорни черни от човешкия характер…
– И междувременно имате назначен или спуснат, или инсталиран и изпълняващ длъжността, който е там за неопределен срок! И колкото си седи този Висш съдебен съвет с изтекъл мандат, толкова може да си стои и въпросният изпълняващ длъжността. И да си е главен прокурор в пълния смисъл на това понятие.
Излиза ли, че от всички цели, които си беше поставил този кабинет, основно ще бъдат постигнати – и то донякъде – само геополитическите. Докато целият вътрешен сектор ще бъде пожертват с цел компромиси, за да не стане „някой сакатлък“, т.е. да не падне правителството.
– Ако е такъв замисълът и това са го приели за някакъв исторически компромис, според мен би било голяма грешка. Едва ли е нужно да ви припомням успеха във външната политика – изваждането на България от черния списък навремето и падането на визите. Това събитие беше чакано много дълго, но… впоследствие управляващата партия загуби изборите. Така че да очакваш само успехите на външнополитическата сцена – ако да кажем подкрепата за Украйна е някакъв такъв успех – докато останалите проблеми си стоят…
Влизането в Шенген също би било силен ход, но засега то е под въпрос.
– Да, да видим дали ще се случи. Защото и това продължаваме да го очакваме, след като нещата за еврозоната бяха отложени…
Според Вас как парламентарно представените демократични сили биха могли да вземат инициативата, след като непрекъснато казват, че искат, но нищо не могат да направят, защото са само 63-има?
– Има голяма разлика между това да вземеш инициативата и да имаш парламентарно мнозинство. Ще ви припомня, че в 43-ия парламент с Методи Андреев и с още един-двама колеги бяхме от т. нар. „Група за натиск“. Успяхме да реализираме редица законодателни инициативи, защото бяхме взели „нещата“ в свои ръце – те да бъдат предложени, да бъдат публично оповестени и да бъде събрана обществена подкрепа за тях, включително и натиск… Спомнете си, например, как бяха приети лустрационните текстове и разпоредбите за дистанционното електронно гласуване. И как по-късно – в 48-ото Народно събрание – те бяха отменени пред очите всички. И то от хората, които бяха обещали да ни дигитализират и да ни вкарат в XXI век. Печално известната „Хартиена коалиция“ ги отмени. Какво да го коментирам? Освен че има много голяма разлика между това да знаеш как да изземеш инициативата и със силата на обществената подкрепа да наложиш дневен ред на парламента и комфорта да разполагаш 121 народни представители, чиито гласове да прокараш всичко, каквото ти хрумне. Това са съвсем различни неща.
Между другото ГЕРБ – когато бяха в състояние на силно притеснение, защото Гешев се беше разбунтувал – изведнъж бяха станали толкова сговорчиви, че казаха „Всичко приемаме, включително и пълна промяна на Изборния кодекс“. Днес обаче по тази тема нищо не се говори, а изборите наближават все по-заплашително.
– Абсолютно ще бъде проблем.
Изначално там имаше едно леко прошепнато съгласие, което в един момент изчезна.
– Да, имаше такъв момент – когато Гешев се беше развилнял, а ГЕРБ – явно с основание – бяха притеснени. Този момент обаче беше изпуснат.
Между другото, тъй като към Сарафов неминуемо ще бъдат насочени прожекторите в един момент – не че и сега не са – дали да не изпреварим събитията и да Ви попитам „Какво стана с неговия – меко казано – колега Пепи Еврото?“ Защо тази тема изчезна едновременно с него?
– Споменът ми е, че този човек е обявен за държавно издирване.
Вероятно трябва да е пуснат и чрез Интерпол. Въпросът е дали е пуснат да изчезне или сам се е оправил – на своя глава и за своя сметка? Изведнъж интересът към него се изпари яко дим, а това беше главният кадровик в сянка – и в прокурорския, и в следователския сектор.
– Прав сте, че темата изчезна.
И никой не се сеща да я повдигне отново?
– Кой да я повдигне? Висшият съдебен съвет с изтекъл мандат, който инсталира Сарафов? Или някой друг? Но сте прав, че темата трябва да бъде повдигната отново. Заедно с друга една съществена тема – как Механизмът за разследване на главния прокурор и на неговите заместници продължава да не работи при реално подадени сигнали. И защо механизмът блокира още при първия подаден сигнал срещу сегашния и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Онзи ден са внесли поредни предложения за изменение на Закона за съдебната власт, т.е. вече имаме „Поправка на поправката на поправката“! Цялата ситуация е тотално объркана. Както виждате, изпълняващият функциите продължава да си е главен прокурор и колко време още ще „носи“ правомощията му в пълен обем – никой не може да каже. По всичко личи обаче, че с тези си действия те го бетонираха поне за една година напред. Даже до голяма степен той вече е харесван от представителите на статуквото.
През септември ще започне голямото четене на проектопромените в Конституцията, засягащи съдебната система…
– По-скоро – през октомври, защото има един месец, в който не може да се работи по тях.
Ако отиде през октомври, ще съвпадне с предизборната кампания и ще стане страшен таратор.
– Напълно е възможно е второто четене да бъде отложено и за по-нататък.
Което дава нови времеви хоризонти на едни заинтересовани хора. Мисълта ми обаче е за нещо друго – говорим за отсъствието на обществен дебат, за липсата на граждански натиск. „Правосъдие за всеки“ имате ли намерение да инициирате нещо такова, с което да се чуе гласът на професионалистите, които са извън парламента?
– Със сигурност ще бъдем активни, защото – ако бъде приет в този му вид – законопроектът за промени в Конституцията ще бъде откровено вреден. Така че това категорично не трябва да се допуска. И да – тук една обществена организация точно това може да направи – протести, дискусии, включване в заседанията на комисиите в парламента… Във всички случаи ще бъдем активни, но дали ще има чуваемост – тепърва ще видим.
Нужен е директен дебат, защото единият говори пред едни медии, които са повече, вие говорите пред други медии – които са по-малко. Гласовете се разминават и го няма прекият сблъсък на доводи, на аргументи.
– В голяма степен проблемът е в чуваемостта. Ще ви върна на това как беше внесен този законопроект: предложението за втория мандат на главния прокурор въобще не беше обсъждано нито с нас, нито с когото и да било. Един много тесен кръг от политически лидери в парламента си се разбраха, че това е било някакъв компромис и го внесоха.
Христо Иванов не даде ли някакво обяснение?
– Чакам да го чуя, защото много ми е интересно какво той мисли за втория мандат на главния прокурор.
Интересно ще е у защото той минаваше за главния идеолог на тези реформи.
– Тези т. нар. реформи в голяма степен пряко противоречат с онова, което самият той е говорил и през годините. Така че оставям на него обяснението как се е подписал точно под това нещо.
