Националното сдружение на частните болници реагира остро срещу поредния опит за намаляване на шокиращите дисбаланси при доходите в здравния сектор. Поводът е предложението на заместник-министъра на финансите и член на Надзорния съвет на здравната каса Георги Клисурски тя да не заплаща дейността на лечебните заведения, които не изплащат записаните в Колективния трудов договор за отрасъла минималните възнаграждения. Те са 2000 лв. за лекар, 1500 лв. за медицинска сестра и 910 лв. за санитар.
В своя декларация шефовете на частните болници уверяват, че нямало работодател, който да не желае да увеличи възнагражденията на добре работещите работници и служители и по този начин да запази и привлече висококвалифициран персонал. Изплащането на възнаграждения обаче не било въпрос на желание, а на възможности. А законът не давал почти никакви възможности за извършване на други дейности, освен лечебните, което ограничавало източниците на приходи до два – НЗОК и крайно ограничените със закон форми на доплащане от пациентите.
Обобщено държавата не трябвало да се меси в пазара на труда, който давал най-обективната оценка на работната сила. Всяка такава намеса водела до влошаване на работната среда, на отношенията в колектива и се отразявала неблагоприятно на качеството на медицинска помощ. В крайна сметка всичко било въпрос на търсене и предлагане, всеки опит за уравниловка чрез въвеждане на прагове и тавани изкривявал реалностите и означава несправедливо облагодетелстване на лошо работещите за сметка на добре работещите служители.
Написано като по учебник по пазарна икономика, нали? Всеки противник на плановото регулиране с болезнени рефлекси от социалистическото минало би казал, че понеже държавата е некадърна да управлява своите болници, решава да накаже частните. Та това си е ляв уклон, водещ до невъзможност да си богат с честен труд. Която реакция е също като по учебник. Само дето учебникарските постановки са в различни посоки и се разминават често с действителността. У нас – системно и драстично.
Вижте последните декларации за доходите на болничните шефове. Тези на частниците започват от милион и половина и масово възлизат на стотици хиляди. В държавните заведения началниците взимат по-малко, но и там разликите са такива, че не можеш да им хванеш краят. Откъде прибират всичките тези пари при всички тези ограничени източници? Само някакви си близо 3 милиарда от здравната каса плюс някакви си ограничени доплащания от пациентите, които вече не знаят какво ще им бъде сервирано на всяка крачка извън направлението по клиничната пътека.
Нека взимат милиони. Но след всичките реформи в здравеопазването, моделът му продължава да е тежко болен. Нито десен, нито ляв, а смесен – така, че да се краде, дере, стриже и точи по всички направления. Ниските здравни вноски обезсмислят задължителното здравно осигуряване, което гълта все повече средства от бюджета. Колкото и да гълта обаче, парите за всички в сектора никога не стигат, пациентите са длъжни да доплащат, а шефовете милионери продължават да се множат. Та прави са да корят държавата, че криви пазара. С бездействието си, зад което прозират корупционни схеми.
