Мentior(лат) Лъжа (глагол)
Ментор (същ) Възпитател, наставник, съветник. Използва се и в негативна конотация като надменно поучаване („менторски тон“).
Както личи, откриваме странно съвпадение между две чуждици – латинският глагол „лъжа“ (ментиор) почти дословно съответства на съществителното с гръцки корен „ментор“ (възпитател, наставник). Разбира се, това може да е случайно, а и далеч не всички ментори обучават своите подопечни на разни лоши неща. Нека припомним, че една особена, потвърдена от живота форма на менторство, разпространена по нашите земи, е било чиракуването, при което млади момчета са изпращани при опитни майстори за усвояване на даден занаят.
Но днешната българска политическа действителност поражда въпроса кой наставник съзря безспорния талант на плеядата от герои на „добрите сили“ и успя да им помогне (ако перифразираме Опра Уинфри) „да открият талантливия лъжец в себе си“.
Явлението не е ново в българската политика.
През годините на прехода се нагледахме на послъгващи политици, като любимото занятие бе (не)изпълнение на предизборните обещания. Но днешната управляваща сглобка е събрала като в букет ярки привърженици на, казано политкоректно, неказването на истината. Сред тях Бойко Борисов, който винаги е изпъквал със склонността да измисля и фантазира, изглежда като невинно дете. Той лъже някак простодушно, главно чрез цветисти хиперболи, и винаги е готов да се оправдае с това, че е „прост“, не е разбрал или е сбъркал неволно. Дори когато твърдеше, че Ахмед Доган го е „поръчал“, или че Румен Радев го шпионира със собственоръчно пилотиран дрон.
Ръководителите на ПП/ДБ са нещо съвсем друго. Те изричат неистини постоянно, с размах, без да се смущават, дори когато са разобличени във фрапиращо разминаване с фактите, доказателствата и дадените обещания. Създава се впечатление, че у тях действа някаква първосигнална реакция да изментят,
включително когато истината е безвредна
и дори полезна.
Тези наши герои са свикнали да „поправят“ щетите от разобличената лъжа с нови неистини. Още в началото на политическата си кариера Кирил Петков твърдеше, че е освободен от канадското си гражданство, след това – че е подал заявление, преди да бъде назначен за служебен министър. Накрая стана ясно, че въпросната процедура е задвижена три месеца по-късно, след избухването на скандала. Накрая желанието да се прикрие белята доведе дори до предложение за изменение на Конституцията (отпадане на забраната за двойно гражданство).
Готови са по всяко време да представят укорителното си поведение като образец на политическа почтеност. Нека припомним бързо забравения фрапиращ запис от среднощното заседание на ръководния орган на ПП. Първоначално Петков и Василев заявиха, че става дума за „активно мероприятие на службите“ и за „манипулирани записи“. След това обърнаха обяснението на 180 градуса и активното мероприятие се превърна в „образец на това, как дискутира и взема решение една демократична партия“.
Едно от върховите им постижения бе как излъгаха избирателите си при сглобяването на „некоалицията“, а след това го представиха като
висша форма на държавническа отговорност.
В същото време би било забавно (ако не бяха последиците) да се наблюдава как взаимно се надлъгват представителите на „класическата“ и „новата“ школа в политическото ментърджийство. За всеки трезвомислещ човек е ясно, че участниците в сглобката нямат намерение да изпълняват иначе добре написаната си управленска и законодателна програма, а се дебнат и търсят подходящ момент да обвинят другия за провала на „държавническото“ начинание, като междувременно извлекат някакви калкулирани изгоди.
Същото важи и за прехвалените промени в Конституцията.
ГЕРБ уж подкрепиха проекта на ПП/ДБ, но когато видяха обществената реакция (най-видима относно смяната на националния празник и орязването на президентските правомощия), бързо дадоха на заден ход и оставиха „добрите сили“ да сърбат надробената попара. Последните в свойствения им стил са се запънали като магаре на мост и ще си платят за това.
Любим похват на ПП/ДБ е ежедневно и лицемерно да променят позициите си. В понеделник премиерът Денков обвинява президента Радев, че „нарушава рамката“ и това налага орязване на правомощията му, а във вторник хрисимо нарежда, че „не иска противопоставяне между институциите“ и „правителството има нужда от спокойствие“.
Впрочем, като споменахме премиера, неизбежно стигаме до размяната на реплики между него и президента, която има пряка връзка с нашата тема за менторите и ментърджиите в българската политика. Денков заяви, че няма ментори и вероятно това е проблемът на Радев. За второто Денков послъгва (помним поведението му към президента като служебен министър в две назначени от Радев правителства), но
първото съждение заслужава внимание,
защото е частично вярно.
Премиерът наистина няма ментори сред „тези от записите“ (което не означава, че няма други – нашенски и задгранични). Но ако под „тези от записите“ разбираме Петков и Василев, Денков – може би неволно – казва истината. Защото не те са негови ментори, а той – техен.
Ако се върнем назад във времето, да кажем през последните десет години и разгледаме внимателно политическите кариери на тримата, ще видим, че днешният премиер въведе лидерите на ПП в определени икономически, а оттам – и в политически кръгове. Самият Денков бе заместник-министър на образованието във втория кабинет на Борисов, но бе инсталиран там от определени среди около „Реформаторския блок“. След това напусна навреме под благовиден предлог, когато стана ясно, че блокът се разпада и напуска властта.
Но решаващият менторски принос на Денков за политическата кариера на Петков и Василев се изразяваше в това, че именно
той ги въведе в полезрението на президента Радев
и гарантираше за техните професионални и морални качества. Истинският архитект на конструкцията, придобила по-късно цветистото наименования „ала-бала през президента“, е именно днешният ротационен министър-председател, колкото и да изглежда скромен и академично-достолепен.
Затова, когато той твърди, че нищо не е знаел за участието на покойния Алексей Петров при съставянето на сглобката, трябва да реагираме със солидна доза съмнения. Между другото, същото важи и за твърденията колко добре работят заедно с Мария Габриел. За целта е достатъчно още веднъж да се прослуша прословутия запис в частта, където някой от участниците в заседанието пояснява, че избирайки Габриел за вицепремиер, ПП/ДБ всъщност вземат ценен „политически заложник“.
