И аз като Мартин Лутър Кинг имам една мечта, ама едва ли някога ще я видя осъществена. Мечтая някога българско правителство да тропне по масата на партньорите си и да заяви, че има свое становище по важен международен въпрос, от което няма да мръдне на милиметър.
Историята на държавата ни досега подсказва, че тази мечта не е само моя, тя вероятно е всеобща, но е добре пазена тайна.
За последно ни се е случвало да я осъществим през 1885 година, на 6 септември. Напук на Берлинския договор, подписан от представители на Великобритания, Австро-Унгария, Германия, Италия, Русия, Франция, Османската империя, Гърция, Румъния, Сърбия и Черна гора, но без присъствието и на един на българин.
Оттогава ни върви някой друг да решава жизнено важни за нас въпроси. Уж за наше добро.
Днес повечето от онези държави, подписали този договор, са наши партньори, а с Русия ни свързва доста изкривена исторически наложила се представа за наша освободителка. Представа, която е достатъчно далеко от имперските планове на Русия, но пък закрепена в народното ни съзнание от костите на заблудените от идеята за освобождаването на славянските братя обикновени руски солдати.
Да оставим настрана историята – не можем да я пренапишем, така както правят едни наши комшии. Трябва да я съхраним и да извлечем поуки.
Една от поуките е, че не бива никога да позволяваме някой някъде да решава съдбата ни, без да какво мислим ние.
Казусът с приемането ни в Шенген е красноречив пример. Оставили сме на други да решават кога и как ще влезем в свободното европейско пространство. И в същото време не правим достатъчно усилия да преобърнем чуждите представи за нас – че сме корумпирани, крадем европейски пари, лъжем и мажем и за европейски чеп не ставаме.
Че крадем, крадем. При това най-благи са европейските средства. Но последните скандали от Европейския парламент, свързани с подкупи на висши еврочиновници, показват, че и там попипват.
Разликата е, че там са си отвоювали правото да ни показват пръст в случай на грешка. А ние сме си заслужили участта да подсмърчаме виновно. И така ще я караме, докато Шенген, ЕС и светът въобще не изгорят и удавят в катаклизмите, предизвикани от глобалните климатични промени.
Прави чест на румънците, че имат достойнството да се борят за мястото си в Шенген. Тази седмица стана ясно, че Румъния приема нов закон, който ще накара държавата да гласува срещу всички проекти на държави, недопускаща я в свободната зона. Закон, който въвежда вето за проекти на Австрия, Нидерландия и всеки противник на идеята за присъединяването на Румъния към Шенген. Проектозаконът е внесен в парламента и се очаква обществено обсъждане през октомври, съобщиха румънски медии.
Както знаем всички, ние и румънците се движим в пакет в процедурата по приемането ни в свободната еврозона повече от десетина години. Повечето държави в ЕС одобряват разширяването, само Австрия и Нидерландия не ни щат, заради корупцията и нелегалните мигранти, въпреки че Европейският парламент даде публично одобрение.
Мигрантският поток едва ли скоро ще секне, напротив – заради бунтовете и въоръжените стълкновения в Африка той ще се засили и залее Европа. А за ефективна борба с корупцията трябва политическа воля, каквато липсва.
Очевидно ще продължим да стоим пред портите на Шенген, ще подсмърчаме с протегната ръка и ще чакаме някой да отвори. Но няма да потропаме с юмрук.
