Изтощени от набезите на местните бандити, фермерите от бедно мексиканско село наемат група от американски стрелци да ги защити. Това е темата на класическия екшън от 1960-а „Великолепната седморка“. През миналата година същият епитет беше „пришит“ на седем компании, чиито акции са с най-висок принос за ръста на фондовите пазари. Те също предлагат защита на спестителите, чието състояние бавно се топи заради инфлацията. Въпросът е докога ще удържат възхода и как ще приключи историята им.
Инвеститорите обичат оригиналните епитети за ценните книжа и пазарите в подем. И докато „Великолепната седморка“ събираше тълпи от зрители в киносалоните, пазарните играчи се вдъхновяваха от „Гадните 50“ (Nifty Fifty) – неофициалното наименование на група от грубо 50 компании с висока пазарна капитализация, търгувани на Нюйоркската фондова борса през 60-е и 70-е години на миналия век. Част от тях са били високотехнологичните за времето си „Ксерокс“, „Ай Би Ем“ и „Тексас инструмънтс“, а други – любимите на потребителите „Кока-кола“ и „Проктър енд Гембъл“. Те били толкова добри, че „нищо лошо не можело да им се случи“, според историците. С други думи – никоя цена не била прекалено висока за тях. До началото на 70-е години на ХХ век средното съотношение на цените на акциите им към доходността на акция достига 50:1, следователно – не чак толкова „гадни“.
Когато удари петролната криза, потопила пазарите, тази група загуби далеч повече от останалите и остана подценена до началото на 80-е години. Почти половината от компаниите обаче се възстановиха оттогава и имат солидни печалби. И макар че една-две вече не съществуват, поуката е, че високата пазарна оценка има значение.
През 2001-а се роди прякорът BRICS за развиващите се икономики с най-добри перспективи за растеж – Бразилия, Русия, Индия и Китай, към които впоследствие се присъедини и Южна Африка. Подкрепата за тази група не беше чак толкова печеливша за инвеститорите и от гледна точка на търговията на фондовите пазари само Индия се представи добре през всичките години оттогава насам. Китай имаше успешно първо десетилетие от новия век, но доходността на акциите на китайските компании беше ниска през последните пет години, въпреки че националното стопанство вече е второ по големина в света след щатското. Слабата възвръщаемост на руските фирмени книжа показва как политическият риск влияе на инвестициите в някои развиващи се стопанства.
Накратко, тези етикети не са гаранция за инвестиционен успех. Което повдига въпроса какво се случва с „Великолепната седморка“?
Въпросният прякор, касаещ фондовите борси, се отнася за групата от акции на съвременните високотехнологични компании – „Епъл“, „Алфабет“, „Майкрософт“, „Амазон“, „Мета“, „Тесла“ и „Енвидия“. На тях се дължи мощния ръст на широкия щатски борсов индекс S&P 500, който се изкачи изненадващо до почти рекордно висока стойност и приключи 2023-а на 4,769.83 пункта – с годишна печалба от 24.23%, 76% от които са натрупани от „седморката“. Този резултат обосновава заключението на екипа от анализатори на фирмени книжа на „Голдън Сакс груп“, че върховите постижения на „великолепните седем“ са „отличителната черта на фондовия пазар през 2023-а“.
Нещо повече, от 2013-а до 2019-а акциите на тези технологични гиганти са имали общ годишен темп на растеж от 15% срещу едва 2% на останалите 493 членове на S&P 500. През последните две години тази разлика се е стеснила, съответно до 18% и 15%, но експертите на „Голдмън Сакс“ прогнозират, че тя отново ще започне да се разширява през идните години, както следва: от 2023-а до 2025-а общият годишен растеж на „седморката“ ще е 11% спрямо 3% за останалите от индекса.
Според коментатора на „Файненшъл таймс“ и бивш фондов мениджър Саймън Еделстън, оттук нататък „Великолепната седморка“ би трябвало да се раздели на две групи – на онези, които очевидно ще спечелят от изкуствения интелект (AI) и другите – които няма да успеят.
Първите предлагат или инфраструктура или основани на AI услуги (а в случая на „Майкрософт“ – и двете). От гледна точка на инфраструктурата AI ще изисква мощни чипове и огромен капацитет за съхранение. „Енвидия“ е водещ производител на модерни полупроводници, а „Майкрософт“ и „Амазон“ осигуряват облачно пространство. От гледна точка на услугите, и „Мета“ и „Алфабет“ предлагат езикови модели.
Междувременно, „Майкрософт“ интегрира все по-широко изкуствения интелект в базовите си програми като Word, Outlook и PowerPoint, за да увеличи производителността и да подобри търсачката си Bing, която засега работи успоредно с „Гугъл“ на „Алфабет“. Ако тези услуги докажат, че са толкова популярни колкото се очаква, цял набор от фирми от второ ниво могат също да се развият бурно. Сред тях са доставчиците на киберсигурност като „Пало Алто нетуъркс“ и „Крауд страйк“ и проектантите и тестващите полупроводници като „Синопсис“ и „Адвантест“.
Във втората група попадат „Епъл“ и „Тесла“. В момента „Епъл“ не се очертава като облагодетелстван от бума на AI. А „Тесла“ има малко общи черти с останалите членове на седморката – компанията прави електрически коли и се сблъсква с нарастващата ценова конкуренция на други производители, най-вече на китайските.
Както вече отбелязахме, котировките на акциите на „Великолепната седморка“ вече са скочили рязко, до голяма степен – заради надеждите около участието на AI. И ако двуцифреният ръст на продажбите им продължи, той ще обоснове безпроблемно високите им сегашни оценки, особено на онези с ключова роля на новия пазар.
Същевременно, останалите глобални „симуланти“ от последната година вероятно предлагат по-добра цена за парите на инвеститорите, особено ако инфлационната заплаха отслабне и икономиките се възстановят. Във всички случаи AI ще подобри производителността в голям брой сектори и въпреки че прожекторите в момента са насочени към „Великолепната седморка“, има и други бизнес-начинания, които ще спечелят от него.
Или, според Еделстън“ – 2024-а е добра година да се потърсят и намерят тези пропуснати възможности.
