Националистическата партия ВМРО-ДПМНЕ спечели парламентарните и президентските избори в Северна Македония, което предвещава ново напрежение между Скопие (от една страна) и София и Атина – от друга. Това, разбира се, може и да не се случи, ако новата власт реши да играе по новому, а не да търчи като обезумяла из старите коловози, които отдавна приличат повече на окопи.
Македонската опозиция спечели лесна победа, а доскоро управлявалите социалдемократи, които непрекъснато се заричаха да впишат българите в конституцията, признаха поражението си още преди обявяване на официалните резултати.
Изборите в Северна Македония бяха очаквани като
тест за европейската интеграция на югозападната ни съседка,
която – след вдигането на българското вето – се очаква да стартира преговорния процес с Брюксел, но… само при едно условие – да признаят българското малцинство чрез вписването му основния закон.
Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски смята условието за „български диктат“ и е категорично против подобна промяна. Освен това, той отказва да признае новото име на страната и отрича Преспанското споразумение, подписано с Гърция през 2018 г., което „добави“ към името й георгафската „обида“ Северна…
Всъщност, подписването на споразумението сложи край на дългогодишен спор, смятан от мнозина за безнадеждно задънена улица.
„Македония победи. Историческа победа на народа. Победи Македония, която е на
македонците, албанците, сърбите, бошняците, власите, ромите,
християните, атеистите… народа, който показа смиреност, но и голяма активност. За това има причина: престъпността, корупцията, фалшивите новини, обществените поръчки, шуробаджанащината накараха държавата да страда, а народа – да е разочарован“, заяви Мицкоски в победната си реч, като пропусна да спомене, че страната е и на етническите българи, които от векове живеят там. Също така, той назова съвсем умишлено страната с нейното старо име.
Бъдещият премиер се зарече да започне веднага преговори за формиране на коалиция и за съставяне на правителство. Според него, на страната й трябва
политическа култура на по-високо ниво.
Да се надяваме, че въпросното „високо ниво“ ще означава и цивилизовани отношения със съседите, и край на провокациите по техен адрес.
Интересно е да се отбележи, че националистическата опозиция базира кампанията си върху реч на омразата и заплахата от България, но в последните дни Мицкоски и новоизбраният президент Гордана Силяновска-Давкова взеха да дават разнопосочни сигнали и
по повод вписването на българите в конституцията,
и по повод европейския път на страната.
Кой знае защо, днес Мицкоски мълчи по темата, докато Силяновска се разприказва пред пратениците на трите големи български телевизии, че е живяла редом с българи, че е работила с българи, че харесва българската литература и по-специално – Елин Пелин, че има български книги посвещения от авторите им…
Едновременно с това обаче заяви, че
наложеното София вето е застрашило приятелството и добросъседството.
И уточни, че „ако България ни покаже пътя напред, няма да има нито една причина да не се уважаваме и да не работим заедно“.
Силяновска се опита да се измъкне за вписването на българите в конституцията, като обясни, че те са достатъчно защитени в графа „Други“, а в българската конституция (която за разлика от македонската не изброява етнически общности) нищо не пише за македонците.
На всички ни е ясно, че новата власт в Скопие няма веднага да се втурне да разрешава проблемите си с България, след като
точно заради антибългарската си кампанията спечели изборите.
Управляващите в София също си имат едно наум. Служебният премиер Димитър Главчев заяви пред журналисти, че няма да правим повече отстъпки на Скопие.
„Позицията ни е общоевропейска и на нашите приятели от Северна Македония сигурно им е ясно, че ако не спазват изискванията за членство в Европейския съюз, няма как да се получи“, коментира Главчев.
Президентът Румен Радев посочи, че съвсем скоро ще разберем
дали новият президент и управляващата партия най-сетне ще заработят
за европейската перспектива на родината си, или ще продължат да вървят в погрешната посока.
Радев изрази очакване към Брюксел, че в бъдеще ще се ангажира по-активно с утвърждаване на принципите на демокрацията и човешките права за Западните Балкани предвид амбициите им за евроинтеграция.
Каквото и да си говорим обаче, дори днес
Мицкоски да получи амнезия, завинаги да забрави колко обиди е избълвал срещу България,
а утре „уреди“ вписването на българското малцинство в македонската конституцията, този юридически акт няма да промени нищо в т. нар. съседски отношения. Които са потрошени и съсипани до такава степен, че освен двустранно събаряне и изграждане наново – тухла по тухла, нищо друго няма да ги спаси.
Смисълът на добросъседството, което изисква ЕС от Скопие, е елементарен – ако не сме приятели, поне да не сме врагове и да не си вредим един на друг. Ако новата власт не осъзнае бързо, че членството в ЕС е приоритет за нея, защото ще направи Северна Македония по-богата и по-стабилна, тези избори ще си останат… поредната огромна крачка назад.
