И деветият опит за избор за председател на 51-ото Народно събрание се провали
И деветият опит за избор на председател на 51-ото Народно събрание се провали. До балотаж достигнаха кандидатите на ИТН – Силви Кирилов и на “БСП – Обединена левица” – доц. Наталия Киселова, въпреки че този път от втората политическа сила – “Продължаваме промяната” – “Демократична България” – заложиха на Атанас Атанасов, за когото се очакваше, че ще получи и подкрепата на ГЕРБ-СДС.
Най-изненадващо обаче тази сутрин лидерът на ГЕРБ – Бойко Борисов обяви, че от групата му ще подкрепят доц. Наталия Киселова.
В Бюджет 2025 е заложен три процента дефицит, няма да се вдигат основни данъци
Служебното правителство ще внесе Закона за бюджета за 2025 година. В него е заложен три процента дефицит, колкото е по Закона за публичните финанси. Не се предвижда увеличение на основните данъци, заяви служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова.
Провеждат се срещи във връзка с набелязаните мерки, както с работодателските и синдикални организации, Сдружението на общините, така и с част от политически партии в 51-вото Народно събрание. Това се е наложило, тъй като при анализа на приходите и разходите за 2025 година е установено, че разходите по действащи политики и законодателство са с 18 млрд. лева повече, отколкото са приходите, изчислени на базата на макроикономически показатели и действащи политики.
Според Радев доверието в сегашния политически модел е на изчерпване
Доверието в сегашния политически модел наистина е на изчерпване. Това заяви президентът Румен Радев на лекция в Университета за национално и световно стопанство в София. Лекцията бе посветена на перспективите и предизвикателствата пред младите хора. Държавният глава отговаря на въпроси на студенти.
Радев каза, че очаква от политическите партии и най-вече от българския парламент да проявят разум и да вземат важни решения, които да потвърдят жизнеността на парламентаризма.
Дребни сметки, големи пакости
По всичко личи, че в „храма на българската демокрация“ тече тарикатско надлъгване, въпреки че не е много ясно кой какви сметки си прави. Не останаха рационални обяснения защо след осем „дубъла“ на процедурното първо заседание и над тридесет гласувания все още не могат да изберат председател на парламента. Още по-трудно един здравомислещ човек би могъл да проумее защо парламентарно представените партии тъпо, но упорито повтарят едни и същи стъпки. С едно-две изключения всички неизменно са се запънали като магаре на мост.
Все още някои предполагат, че истинският залог е хипотетичната роля на председателя на парламента като служебен министър-председател. Но предвид динамиката в действията на Конституционния съд тази възможност по всяка вероятност ще отпадне преди поредните предсрочни избори.
Капитулация на Украйна ли е мирният план на Украйна?
Още по време на предизборната си кампания Доналд Тръмп се зарече за един ден да сложи край на войната в Украйна, ако се върне в Белия дом. Той обаче не даде подробности как ще стане това. За сметка на неговото мълчание по темата, някои от ключовите му съветници вече дават предложения. Общото помежду им е, че предвиждат Украйна да се сбогува с намеренията си да стане членка на НАТО и да се откаже от част от територията си в полза на Русия. В замяна Съединените щати ще предложат гаранции за сигурност.
Според анализатори, най-голямо внимание Тръмп би отделил на предложението на Джоузеф Кийт Келог, който бе номиниран за специален пратеник на президента за Украйна. Тази длъжност в президентската администрацията се създава за пръв път.
Румъния е използвала част от валутния си буфер, за да покрие разходи за 6 млрд. евро
Румъния е трябвало да похарчи част от валутния си буфер, за да покрие пик в плащанията в размер на около 6 млрд. евро през последните два месеца в условията на растящо политическо напрежение, повлияло на апетита на инвеститорите, съобщи министърът на финансите на северната ни съседка Марчел Болош.
Румънският бюджетен дефицит, който вече се очертава като най-висок сред държавите от Европейския съюз през тази година, вероятно ще надхвърли целевите 7% от БВП, заложени от правителството. Политическата криза, избухнала след шоковата победа на про-руския кандидат за президент Калин Джорджеску на първия кръг от президентските избори в Румъния, повиши доходността на румънските държавни облигации, качвайки разходите за обслужването им.
