Румъния е трябвало да похарчи част от валутния си буфер, за да покрие пик в плащанията в размер на около 6 млрд. евро през последните два месеца в условията на растящо политическо напрежение, повлияло на апетита на инвеститорите, съобщи министърът на финансите на северната ни съседка Марчел Болош.
Румънският бюджетен дефицит, който вече се очертава като най-висок сред държавите от Европейския съюз през тази година, вероятно ще надхвърли целевите 7% от БВП, заложени от правителството. Политическата криза, избухнала след шоковата победа на про-руския кандидат за президент Калин Джорджеску на първия кръг от президентските избори в Румъния, повиши доходността на румънските държавни облигации, качвайки разходите за обслужването им.
„Първата реакция дойде от банките, които спряха част от кредитирането на държавата заради временни дефицити в хазната“, отговорил Болош на репортерите, задали въпроси за въздействието на политическата криза. Той допълнил, че „ще има сериозна несигурност докато не бъде избрано ново правителство и докато то не очертае бюджетната политика на Румън като ия“. Министърът се надява на скорошно приключване на политическия смут.
Шефът на държавната хазна Щефан Нану внесе по-късно известни разяснения на изявлението на Болош, заявявайки че само част от цитираната по-горе сума е взета от буфера, чийто размер остава на „значително равнище“.
Румъния създаде през 2024-а сериозен валутен буфер след като емитира облигации в чуждестранни валути за над 18 млрд. евро. Преди последния полритически катаклизъм финасовото министерство планираше да ограничи международното кредитиране и да разчита повече на финансиране от вътрешния пазар и мултинационалните институции.
