И Европейската централна банка ни дава зелена светлина за еврото. Институцията публикува извънреден доклад, в който дава положителна оценка за готовността на България да приеме еврото от 1 януари 2026 година. Според анализа страната ни изпълнява всички икономически и правни критерии за конвергенция, включително изискванията за инфлация, бюджетен дефицит, държавен дълг, лихвени проценти и участие в валутно-курсовия механизъм (ERM II).
ЕЦБ отчита, че инфлацията у нас е 2,7% — под референтната стойност от 2,8 процента. Бюджетният дефицит за 2024 година е точно на прага от 3% от БВП, а държавният дълг е едва 24,1% — значително под допустимия максимум от 60 процента. Лихвените проценти също са в нормите – 3,9% при изискване под 5,1 на сто. Българският лев остава стабилен в рамките на фиксирания курс от 1,95583 лв. за евро, без отклонения.
България вече участва в ERM II и Банковия съюз от юли 2020 година и е изпълнила почти всички ангажименти, свързани с този процес. Остава да бъдат завършени някои структурни реформи, включително в държавните предприятия и правната рамка за несъстоятелност, като тези мерки са включени в Плана за възстановяване и устойчивост.
ЕЦБ отбелязва и нуждата от по-нататъшен напредък в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма, особено след влизането на страната в сивия списък на FATF през 2023 година. Въпреки това институцията признава ангажимента на България по темата.
Във връзка с правната съвместимост докладът потвърждава, че българското законодателство вече отговаря на изискванията на Европейския съюз. Последната важна стъпка в тази посока бе промяна в Закона за БНБ, с която се гарантира независимостта на централната банка.
Докладът беше поискан от българското правителство през февруари и бе одобрен от Генералния съвет на ЕЦБ на 30 май. Той се базира на статистически данни, актуални към 19 май 2025 година.
С тази оценка България получава ясен сигнал, че е готова да стане 21-вия член на еврозоната, а окончателните политически решения се очакват през юли.
Днес, 4 юни, Европейската комисия също заключи, че България е готова да приеме еврото от 1 януари 2026 година. Това е крайъгълен камък, който ще я направи двадесет и първата страна членка на Европейския съюз, която ще се присъедини към еврозоната. До това заключение се стига в резултат на конвергентния доклад, изготвен по искане на българските власти. С него България извършва историческа стъпка по пътя към приемането на еврото.
Миналогодишният редовен доклад установи, че България не изпълнява само един от критериите – този за ценова стабилност.
Премиерът Росен Желязков подчерта, че това е историческа оценка за стабилността на българските финанси и резултат от дългогодишни усилия за сближаване с Европа. Той посочи, че кабинетът има ясна задача – да осигури плавен, предвидим и прозрачен процес по въвеждане на еврото и да противодейства на всякакви опити за политическа злоупотреба със страховете на хората.
В тази връзка правителството ще приеме две важни решения: създаване на постоянен координационен механизъм с представители на бизнеса, синдикатите и браншовите организации, както и проект за меморандум, който да гарантира, че няма да има спекулативно покачване на цените. От вчера Националната агенция за приходите, Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на конкуренцията вече провеждат предварителен контрол върху цените на основни стоки и услуги.
Пътят към еврото включва още няколко ключови етапа:
- На 19–20 юни докладите ще бъдат обсъдени от Еврогрупата в Люксембург;
- На 26–27 юни темата ще влезе на срещата на върха на Европейския съюз;
- На 30 юни се очаква ЕК да предложи фиксирания курс лев – евро (който най-вероятно ще остане непроменен);
- На 8 юли ще бъде взето окончателното решение за приемането на България в еврозоната;
- От 8 август всички търговци ще трябва да показват цените едновременно в лева и в евро.
България ще извлече множество ползи от членството – премахване на валутните разходи, по-лесен достъп до пазари и финансиране, стимулиране на инвестиции и участие в решенията на ЕЦБ. Макар и с ограничено влияние заради скромния икономически дял, страната ще получи официално място в управленските органи на еврозоната.
Левът е фиксиран към еврото още от 1999 година чрез валутния борд, но до момента страната ни не участваше във вземането на парични решения на ЕЦБ. Присъединяването ще промени това и ще даде нов тласък на финансовата интеграция на България в Европейския съюз.
