Днес е последният ден, в който цените в търговската мрежа се изписват само в български лева. От утре, 8 август, започва задължителното двойно обозначаване на цените — едновременно в лева и евро, като част от подготвителния етап за въвеждането на еврото в България, планирано за 1 януари 2026 година.
Според Закона за въвеждане на еврото, всички търговци, онлайн магазини, институции, доставчици на услуги и др. трябва ясно и четливо да посочват цените на стоки и услуги както в лева, така и в евро, по фиксирания курс от 1 евро = 1.95583 лева. Преобразуваната цена в евро трябва да е с точност до втория знак след десетичната запетая. Всяко отклонение от този курс може да се приеме за подвеждаща търговска практика, което се счита за нарушение и води до санкции.
Колко дълго ще продължи двойното обозначаване?
Периодът на двойно обозначаване ще обхване общо 11 месеца – пет месеца преди и шест месеца след въвеждането на еврото на 1 януари 2026 година. Тоест ще покрие периода от 8 август 2025 г. до 30 юни 2026 година.
През тези месеци всички търговци и доставчици на услуги са задължени да посочват цените на предлаганите от тях продукти и в лева, и в евро, като целта е да се избегне спекулативно повишаване на цените и да се улесни адаптацията на потребителите към новата парична единица.
Как ще се изписват цените?
- До 31 декември 2025 г. основната валута остава левът, а евро се изписва като допълнителна стойност. Пример: Цена: 19,56 лв. / 10,00 EUR;
- От 1 януари 2026 г., след въвеждането на еврото, основната валута ще бъде еврото, а левовата стойност ще се изписва второстепенно. Пример: Цена: 10,00 EUR / 19,56 лева;
- И двете стойности трябва да са:
- ясно видими и четливо изписани
- разположени близо една до друга
- с точност до втория знак след десетичната запетая
Как ще изглеждат мерките на държавата за контрол на цените
Държавата ще прилага мерки за контрол на цените за период от 1 година. Това е резултатът от приети окончателно от парламента преди лятната им ваканция промени в Закона за въвеждане на еврото.
Целта на промените е да не се допусне ръст на цените в периода непосредствено преди и след влизането на България в еврозоната, което ще се случи на 1 януари 2026 година. Част от предложенията бяха посрещнати с критики от бизнеса и експерти, които изразиха опасения, че се извършва произвол от държавата спрямо частни бизнеси.
Новите мерки включват забрана за увеличаване на цените, освен ако това не е обосновано от „обективни фактори“, разширени правомощия на регулаторите да правят проверки дали има такива фактори, както и санкции до 1 млн. лв. при нарушения.
Освен това правителството ще може да налага извънредни мерки за контрол на цените, без да му е нужно одобрение от парламента.
Увеличение на цените – само ако е „обосновано“
В едногодишния период на двойно обозначаване на цените всяко увеличение на цените от страна на търговците трябва „да бъде обосновано от обективни икономически фактори“, пише в приетите промени в Закона за еврото.
В първоначалния вариант на предложените промени, внесен от Министерския съвет, липсваше дефиниция на „обективни икономически фактори“, което предизвика критики от бизнеса, експерти и опозицията.
Във финалния вариант беше приета дефиниция, която гласи, че това са външни за търговеца „документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността“.
Проверки
Проверките ще се правят от Комисията за защита на потребителите (КЗП), Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за финансов надзор (КФН). Те ще имат право да изискват „само информация, необходима и пропорционална на предмета на проверката“ и ще трябва да се мотивират писмено.
Проверяваните ще са длъжни да предоставят поисканата информация в определен от проверяващите „разумен срок, който не може да бъде по-кратък от 5 работни дни“.
Длъжностните лица ще трябва да спазват изискванията за професионална тайна, да използват информацията само за целите на проверката и да осигурят нейната защита.
Първоначалният вариант на текста не предвиждаше никакви ограниченията в срока и обема на информацията, която проверяващите могат да изискват. Това предизвика критики от бизнеса и съмнения, че може да доведе до административен произвол.
Публикуване на цените онлайн
Търговските обекти с годишен оборот над 10 млн. лв. за предходната финансова година ще бъдат задължени всеки ден, не по-късно от 7:00 ч. сутринта, да публикуват на своите уебсайтове цените на стоките от така наречената голяма потребителска кошница. Конкретният списък със стоки ще се определя от Комисията за защита на потребителите (КЗП).
В случаите, когато даден търговец не разполага със собствен сайт, той ще трябва да предоставя информацията директно на КЗП. Комисията ще поддържа централен уебсайт, на който ще се публикуват данни за цените на различните търговци.
Това задължение беше единствената промяна в законопроекта, подкрепена от опозиционната коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“. В същото време друга опозиционна партия – „Възраждане“, изрази критика към предложението с аргумента, че то създава сериозна административна тежест за бизнеса.
Санкции
Приетите промени в Закона за еврото предвиждат и налагане на санкции на юридически лица и еднолични търговци, които нарушат забраната за необосновано увеличаване на цените.
При първо нарушение глобите варират от 1000 до 10 000 лв, а при повторно – от 2000 до 20 000 лева. Освен това могат да бъдат наложени имуществени санкции в размер от 5000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение – между 10 000 и 200 000 лева.
За предприятия с годишен оборот над 50 млн. лв., санкциите могат да достигнат до 0,5% от оборота при първо нарушение и до 1% при повторно, но не повече от 1 милион лева.
Предвиждат се глоби санкции за търговците, които не публикуват или не подават цените си на Комисията за защита на потребителите.
Глоби ще се налагат след 8 октомври 2025 година. Дотогава проверяващите ще могат да отправят само писмени предупреждения.
