Експертна комисия в 5-членен състав избра „Стадото“ (Tarika) – третият игрален филм на режисьора Милко Лазаров – за българската номинация в категория Международен пълнометражен филм за 98-ите награди на Американската филмова академия.
Това става ясно от информация на сайта на Националния филмов център. „Стадото“ имаше световна премиера в официалната селекция на 68-ото издание на престижния фестивал BFI в Лондон, а впоследствие спечели голямата награда за най-добър филм и отличието на FIPRESCI на фестивала в Калкута, Индия.
Лентата разказва за вечния конфликт между доброто и злото през съдбата на Тарика (Весела Вълчева) – момиче с наследствено костно заболяване – „крила на пеперуда“, което дълго време е будило суеверия в селото й. Напрежението се изостря, когато на селяните започват да им умират мистериозно животните и те решават, че затова е виновна Тарика. Баща й Али (Захари Бахаров) е готов да направи всичко, за да я защити.
Във филма участват още Иван Савов (кмет на селото), Иван Бърнев, Валерия Върбанова, Христос Стергиоглу и други. Сценарият е дело на Екатерина Чурилова, Симеон Венциславов и Милко Лазаров. Оператор е Калоян Божилов, сценограф – Ивайло Петров, костюмограф – Кирил Наумов, а музиката е написана от Пенка Кунева.
Филмът е продуциран от Веселка Кирякова („Ред Карпет“) в копродукция със ZDF/ARTE, 42film (Германия) и Amour Fou (Люксембург). Финансиран е от ИА Национален филмов център, Eurimages, Mitteldeutsche Medienförderung, Film Fund Luxembourg и Creative Europe Media. Световен разпространител на филма е Films Boutique, а за България – Purple Rain.
След излизането на „Стадото“ на екран, кинокритикът Геновева Димитрова коментира, че той не е бил посрещнат с еднозначни оценки – имало и отрицателни отзиви, които тя обясни с предварителните очаквания за него – да е филм забавление от типа на „Гунди – Легенда за любовта“. Според Геновева Димитрова самият Милко Лазаров е един своеобразен Гунди в киното, определяйки го като концептуален и интуитивен визионер и разказвач, безкомпромисен и изключително талантлив творец, чиито филми винаги се очакват с интерес.
Кинокритикът сравнява „Стадото“ с пленителна притча с универсално и актуално политическо послание, в което се оглеждат страховете и омразата на нашето време към различния. Тя обърна внимание, че във филма има само няколко елемента, които за родния зрител са напълно разбираеми, но за непознаващия страната и манталитета ни – могат да останат неизяснени. Дали това обстоятелство представлява някакъв проблем, предстои да видим….
Симеон Коен
