Дългосрочните проблеми със съня са свързани с ускорено стареене на мозъка. Хроничното безсъние може да увеличи вероятността от деменция или когнитивно увреждане с почти 40 процента. Изследователи от клиниката „Майо“ стигнаха до това заключение след анализ на данни от повече от 2700 възрастни участници в продължение на пет години.
Учените отбелязват, че при хора с безсъние промените в мозъка наподобяват тези при болестта на Алцхаймер: амилоидни плаки и увреждане на малките съдове са по-чести. Когнитивните тестове също показват спад, еквивалентен на четири години допълнително стареене.
Носители на гена APOE 4, който увеличава риска от болестта на Алцхаймер, са особено уязвими. Те са имали най-изразен спад в паметта и мисленето.
Авторите подчертават, че
резултатите не доказват пряка причинно-следствена връзка,
но подкрепят необходимостта от лечение на хронично безсъние. То може не само да намали качеството на живот, но и да бъде ранен признак за бъдещи мозъчни проблеми.
Безсънието (също инсомния) е трайно, болестно разстройство на съня и съответно на способността на човешкия организъм да отпочива. Може да е предизвикано от ред причини: страх, стрес, депресия, медикаменти, естествени възбуждащи вещества като кофеина и много други. Други рискови фактори за работата на нощни смени или сънна апнея.
Обикновено, безсънието води след себе си сънливост през деня, отпадналост, раздразнителност и депресивно състояние. Може да доведе до повишен риск от различни инциденти, включително пътнотранспортно произшествие, както и до проблеми с концентрацията и учението. Безсънието може да е краткотрайно (няколко дни или седмици) или дълготрайно (повече от месец). То може да настъпи както независимо, така и в резултат от друг проблем.
Безсънието обикновено се лекува чрез промени в начина на живот и чрез „хигиена на съня“ –
лягане по едно и също време, излагане на слънчева светлина, тиха и тъмна стая за спане и редовни физически упражнения. Към това може да се добави и когнитивна поведенческа терапия. Приспивателните лекарства също могат да помогнат, но те често водят до пристрастяване и деменция. Такива не се препоръчват за употреба повече от месец.
Деменцията (на латински: Dementia – „без ум“) е неврологично заболяване, което се отличава с влошаване на умствените способности, нарушена концентрация и други. Деменцията обикновено е „болест на старостта“. Една от формите на деменция, но далеч не единствена, е болестта на Алцхаймер.
Деменцията почти винаги започва със загуба на краткосрочната памет, а след това се развиват нарушения в още една или няколко когнитивни функции.
Деменциите могат да настъпят остро след травма, инфекции, мозъчен инсулт и други, но по-често те са в резултат на хронични и прогресиращи заболявания, водещи до пълна инвалидизация на болния.
