Паметникът на Незнайния воин, наричан и Гробът на незнайния воин, е изграден до южната фасада на напречния кораб на църквата „Света София“. Той представлява тържествен паметен комплекс, в който централно място е отредено на символичния Гроб на незнайния български войн, съгласно първоначалната идея на създателите и съзидателите на първия и унищожен Гроб на незнайния воин. Но тя е продължена след един период на отрицание с респект и почитание в осъществения проект на арх. Никола Николов – възпоменание на стотиците хиляди български войници, загинали за родината във войните, водени от българската държава.
Паметния комплекс съчетава „вечен огън“, пръст от Старозагорското сражение и Шипченската битка, които са едни от най-важните битки в Руско-турската война от 1877-1878 година, статуята на легналия лъв от стария паметник – българският национален символ, дело на известния скулптор Андрей Николов, пилони с българското знаме и каменна плоча с надпис:
БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА,
ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ
И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ, МАЙКО, БЯХА!
– из „Новото гробище над Сливница“ от Иван Вазов
Окончателно скулптурният комплекс е завършен на 14 септември 1936 година, но не е открит официално до 1941 година.
При англо-американските бомбардировки над София паметникът е сериозно увреден и след Деветосептемврийския преврат от 1944 година мястото е разчистено.
През 70-те години отново се поставя въпросът за изграждане на паметник на Незнайния воин. Във връзка с честванията по случай 1300-годишнината на българската държава е взето решение за възстановяване на паметника на същото място, но с променен вид.
През 1980 година се възлага на колектив начело с архитект Никола Николов и скулптора професор Любен Димитров да изработи нов проект. Художественият образ е тържествен, изпълнен с достойнство и национален дух, но без патетика.
Открит е с голямо военно тържество на 22 септември 1981 година.
Паметникът представлява саркофаг, в който са поместени 15 гилзи със свещена земя от всички краища на България и тленните останки на незнайни воини от различни исторически значими места, като по този начин паметникът се превръща в символ на честта, родолюбието и саможертвата на всички български воини, паднали в защита на Отечеството. Зад саркофага е поставен вечният огън, който е запален с пламък, донесен от Шипка. Вечният огън символизира връзката на сегашните поколения с миналите и показва почитта на потомците. В скулптурната композиция е включен и лъвът от стария паметник.
Паметникът на Незнайния воин е мястото, където се извършват някои от най-важните държавни церемонии.
Тук започва ежегодното честване на националния празник на България – 3 март, като официално се издига националното знаме. Тук се извършва празничен богоявленски водосвет за войската и военен парад по случай Деня на храбростта и празника на българската армия – 6 май Гергьовден. Отново тук по държавния и дипломатически Протокол поднасят венци всички официални чуждестранни делегации.
