Сръбско-американският икономист Бранко Миланович, който близо 20 години работи като водещ специалист в Световната банка, публикува статия в Social Europe, в която дава отговор на въпроса как да контролираме увеличаването на неравенствата в доходите, породени от изкуствения интелект.
Като за начало той започва с това, че още в миналото са били правени прогнози как неумолимо ще се покачва нивото на умения, които могат да бъдат заменени от машини – като се започне с повтарящи се задачи, за които не се искат специални познания, и след това се мине към по-трудни изпълнения на поставените задания.
Според Миланович има проблем и той е, че предприемачите и изобретателите на нови машини – т.е. на нови приложения на ИИ – ще печелят непропорционално повече от останалите участници в работния процес. По този начин ще се увеличи като цяло общото неравенство в доходите.
Миланович смята, че има три типа политики, които могат да се приложат, за да се спре увеличаването на неравенството в доходите.
При първия – той препоръчва да има по-широко разпределяне на собствеността върху капитала (върху програмите и приложенията на ИИ), така че ефектът от нарастващия им дял в прилагането да не се усеща само на върха – сред най-богатите.
При втория – той предлага облагане с по-високи данъци на доходите от програми с ИИ, а при третия – лансира идеята за забрана на някои нови финансови дейности, които създават доход за участниците, но са „непродуктивни“.
По отношение на по-широкото разпределяне на собствеността върху капитала Миланович дава пример със САЩ, където има случаи, в които голям процент от акциите в частни пенсионни фондове стават собственост на служителите им.
По отношение на облагането с по-високи данъци Миланович дава пример, че в момента се наблюдава следният парадокс – пределната данъчна ставка за доходи от труд под 100 000 долара годишно е 24% спрямо 15% за капитал; за доходи над 400 000 долара разликата е още по-голяма: 35% спрямо 15% за капитал.
Що се касае за третия тип политики Миланович предлага да се забранят някои дейности от спекулативен характер, които са пряко „непродуктивни“. Той признава, че е трудно е да се установи какво е „непродуктивна“ дейност в икономиката, но уточнява, че при новите технологии наистина ще има дейности – свързани с криптовалутите и финансовите спекулации като цяло, чиято единствена цел е печалба на база формиране на икономически балони или дейности тип лотарии.
