Народното събрание отхвърли ветото на президента Румен Радев върху измененията в Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и прие повторно на второ четене оспорените текстове. Промените бяха подкрепени от 126 народни представители (63 от ГЕРБ-СДС, 28 от ДПС-НН, 16 от БСП-ОЛ, 17 от ИТН и двама независими), 86 гласуваха „против“ (27 от ПП-ДБ, 32 от „Възраждане“, 11 от АПС, 9 от МЕЧ, петима от „Величие“ и двама от БСП-ОЛ).
Президентът върна за ново обсъждане разпоредбите, с които правомощието да назначава и освобождава председателя на ДАР се прехвърля от Министерския съвет на Народното събрание. Въпреки това депутатите потвърдиха решението си и окончателно приеха новия модел на управление на разузнавателната служба.
С измененията се предвижда още председателят на ДАР да има трима заместници, вместо досегашните двама, като целта според вносителите от управляващото мнозинство е да се подобри организационната структура и ефективността на агенцията.
Опозицията остро критикува законопроекта. Цвета Рангелова от „Възраждане“ заяви, че президентът споделя позицията на партията, според която отнемането на правомощието на държавния глава да назначава ръководителя на Разузнаването „погазва принципа на разделението на властите“ и „превръща ДАР в политически орган“. Тя добави, че увеличаването на броя на заместниците „води до тотално овладяване на службата от управляващата коалиция“.
Николай Радулов от „Морал, единство, чест“ също обяви, че формацията му няма да подкрепи измененията. По думите му, новият модел „премахва възможността служебните правителства да назначават ключови фигури“, като така Разузнаването ще принадлежи на управляващата коалиция. Той определи решението за трима заместник-председатели като „пресилено“, при положение че агенцията страда от кадрови недостиг, и предупреди, че реформата може да превърне ДАР в „бухалка за политически цели“.
