Предстои ключова политическа седмица заради дългоочакваното внасяне на проектобюджета за 2026 година. Това ще бъде първият бюджет на България, изготвен в евро. Кабинетът „Желязков“ увери, че до края на седмицата финансовата рамка ще бъде внесена в Народното събрание, след като в сряда бъде разгледана от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Закъснението на бюджета от обявения срок – 31 октомври, бе обяснено с промени в параметрите в последния момент. Те дойдоха след напрежение между синдикати и работодатели и извънреден Съвет за съвместно управление. В резултат на това Надзорният съвет на НОИ трябва да преразгледа част от вече направените изчисления.
Сред акцентите в новия бюджет са увеличението на минималната работна заплата от 605 на 620 евро и промени в помощите за майчинство. Предвижда се майките, които решат да останат вкъщи и през втората година да получават 460 евро. Осигуровките за пенсии ще нараснат, но правителството уверява, че няма да има увеличение на други данъци или здравни вноски.
Всъщност, има едно важно изключение – данъкът върху дивидентите може се повиши от 5 на 10 процента. Въпросът е дали това ще бъде ефективна мярка.
Според управляващите, повишението цели да ограничи сивата икономика. Заместник-председателят на парламента и председател на ПГ на БСП Драгомир Стойнев обясни в интервю за Националното радио през уикенда, че по-ниският данък върху дивидентите стимулира работодателите да маскират трудови възнаграждения като дивиденти, за да спестят осигуровки.
„Данък „дивидент“ трябва да се увеличи от 5% на 10%, за да се спре сивата икономика. Имаме такава нагласа в Съвета за съвместно управление. По този начин частният сектор раздава пликчетата с пари. Когато единият данък е 10%, а данък „дивидент“ остава 5%, всички приходи минават през данък „дивидент“ и се правят едни пликчета, които се раздават на работниците, за да не се плащат осигуровки. На това нещо ще сложим край“, посочи Стойнев.
Доходите от дивиденти подлежат на облагане с окончателен данък. От гледна точка на предприемачите обаче, ситуацията изглежда по-различно. Един собственик на малка фирма в момента плаща 10% корпоративен данък, всички дължими осигуровки и допълнително 5% данък върху дивидентите, ако реши да изтегли пари от фирмата си. Общата тежест е около 15%. След увеличението тя ще надхвърли 20 процента.
За малкия и среден бизнес това е сериозен удар. Някои собственици може да решат да се пререгистрират като еднолични търговци, където ставката е фиксирана на 15%, или ще търсят други начини да избегнат по-високия налог. Така намерението да се „ограничи сивата икономика“ може да доведе до точно обратния ефект.
Повишаването на данъците често изглежда като лесно решение за покриване на дупките в бюджета, но в икономиката рядко има безболезнени решения. Когато държавата започне да компенсира дефицити с данъчни увеличения, бизнесът реагира с предпазливост. Това означава отлагане на инвестиции, замразяване на разширения и в крайна сметка забавяне на растежа. Приходите пак не достигат, което води до ново вдигане на данъците и нов спад.
Така се задвижва т.нар. дългова спирала – процес, при който всяка следваща „поправка“ на бюджета всъщност влошава положението.
Управляващите уверяват, че бюджет 2026 няма да доведе до намаляване на доходите. Заплатите в бюджетния сектор ще се увеличат с 5%, а пенсиите – с до 8 процента. Но за тези увеличения някой трябва да плати. И този „някой“ отново се оказва предприемачът, който създава работни места и има реална икономическа активност.
Данъкът „дивидент“ може да изглежда като малка корекция, но символично той носи послание: вместо да се стимулира частната инициатива, тя се натоварва.
В публичния дебат все по-често се припомня „гръцкия сценарий“. Истината е, че той не започва с дълговете, а с поредица от решения, които убиват растежа. Удвояването на данъка върху дивидентите може да се окаже точно такава първа стъпка.
