Нито една държава не беше по-подготвена за войната в Иран от Китай. Докато останалата част от Азия страда от недостиг на петрол и газ поради конфликта в Персийския залив, Пекин е в добро състояние благодарение на огромните си запаси от суров петрол и огромната си инфраструктура за чиста енергия. Азиатският колос изгражда вътрешния си сектор за зелени енергийни източници по-бързо от всяка друга страна на планетата и същевременно натрупва огромни количества от излишъка на черно злато и синьо гориво в очакване на голямо геополитическо смущение, подобно на това, което наблюдаваме сега. В резултат, Китай не само е подготвен да се справи със сегашната глобална енергийна криза по-добре от всяка друга държава, но дори може да излезе от нея по-силен и по-добре позициониран на световната сцена.
Войната внася изключителна нестабилност на пазарите на петрол и газ, но глобалната надпревара за енергийна сигурност прави Китай по-силен, според Джаки Танг – главен инвестиционен директор за развиващите се пазари в поделението за частни банкови услуги на „Дойче банк“. „Китай е победител в тази война от икономическа гледна точка, от гледна точка на енергийния микс“, посочва той в интервю.
Прогнозата е част от сложна картина. Според мозъчния тръст „Брюгел“, зависимостта на Пекин от вноса на черно злато от Иран ще е „сериозно изпитание“ за енергийната му стратегия. В същото време, позицията на азиатския колос на най-голям производител на чисти технологии в света го поставя в уникалното положение да помага на правителствата, които сега отчаяно се опитват да се откажат от вноса от Близкия изток, според инвестиционния директор на „Дойче банк“.
Танг отбелязва, че в дългосрочен план вече „всички знаят“, че светът „не може да разчита на петрол“. И че новата реалност ще наложи пренастройване в Азия – най-големият вносител на петрол от Близкия изток. Япония, Корея и Индия сега са по-склонни да търсят начини за диверсификация на енергийния си микс, а оборудването, необходимо за постигане на тази диверсификация, неизбежно ще дойде от Китай, допълва банкерът.
Конфликтът в Близкия изток се колебае между екзистенциални заплахи и крехки прекратявания на огъня, което доведе до нестабилност на цените на петрола и газа и резкия им скок. Обещанието за двуседмична пауза на бойните действия внесе известно облекчение в сутрешните часове на 8 април, като повторното отваряне на Ормузкия проток беше посочено като условие за сделката. Проливът обаче остава под ирански контрол, примирието не се спазва и следващите стъпки остават силно несигурни.
На този фон правителствата ще продължат да работят за енергийна независимост. Китай, който остава най-големият потребител на въглища в света, бързо изгражда своя сектор за чисти технологии като част от целта си за постигане на енергиен суверенитет. Нисковъглеродните източници вече представляват близо 40% от производството на електроенергия в страната, в сравнение с около 25% преди десетилетие, според февруарския доклад на енергийния мозъчен тръст Ember. А възобновяемите енергийни източници съставляват почти 50% от инсталирания капацитет на електроенергия, според оценки на „Барклис“.
„Десетилетието на изграждане на възобновяеми енергийни източници и електрификация значително намалиха уязвимостта на Китай на енергийни шокове“, пише екип на „Барклис“ под ръководството на Джиан Чанг – главен икономист на банката за Китай, в анализ за клиентите от 8 април. Резултатът е, че петролът и газът „сега играят само малка роля в производството на електроенергия“ за страната, отбелязва тя.
Дългосрочният „фокус върху електрификацията“ на Китай го прави по-устойчив на шокове в цените на енергията, според анализ за клиентите, подготвен от главния инвестиционен директор на „Ломбар Одие“. А натрупването на стратегически петролни резерви е създало ефективен краткосрочен буфер срещу повишаващите се цени на петрола, пише още в него.
Според Танг, нова вълна от търсене на възобновяема енергия ще отсее победителите в чистите технологии, след като годините на бурен растеж свалиха цените до нива, на които някои компании вече не могат да се конкурират. „Проблемът в Китай е, че конкуренцията е ожесточена“, отбелязва Танг. „Победителите ще бъдат тези със здрави баланси, със здрави фундаменти, с ценова сила.“ А износителите на оборудване с маржове, които могат да поемат по-високи разходи, и паричен поток, който им позволява да извършват сливания и придобивания, ще се справят най-добре.
Танг обяснява, че „Дойче банк“ съветва своите клиенти от частното банкиране да търсят фирми, които са с по-малко задължения от своите конкуренти. Защото за много от тези инфраструктурни компании коефициентът на задлъжнялост е висок поради ниската им капитализация, налагаща да теглят кредити от банки.
Китайските акции бяха сред най-добре представящите се в индекса S&P Global Clean Energy Transition през първите няколко седмици на войната, но оттогава печалбите на повечето от тях се изпариха.
За да се справи със свръхпредлагането в сектора на чистите технологии, китайското правителство предприе кампания срещу регреса. Последният му петгодишен план неглижира соларния сектор и отмени или намали отстъпките от експортни данъци за продукти, включително слънчеви клетки, заради търговски дисбаланси. Или, както заключава Танг: „Китай е решен да гарантира, че цените ще останат на конкурентно ниво и същевременно компаниите ще могат да оцелеят“.
