Ако доставчикът ви говори на развален руски, но няма нищо общо с типичните руски черти, най-вероятно е узбек. Наследникът на съветските хора, каквито са били неговите родители, носи пица и кола с велосипеда си и в дъжд и в сняг. Той работи у нас заради 7 (седем!) пъти по–голямата заплата, която получава тук. А и работодателят му е доволен, защото е съзнателен, сравнително чист, любезен и бърз.
Проверка на „Банкеръ” показа, че към началото на тази година минималната работна заплата в Узбекистан е 1 271 000 узбекски сума на месец. Това е приблизително около 90–100 щатски долара. Заплатата в Узбекистан е увеличена от началото на 2026 г. спрямо 2025 г., когато е била 1 155 000 сума. В България труженикът от Ташкент работи на минимална заплата от 620 евро или близо 700 долара. Седемкратното увеличение за няколко месеца ще гарантира доста по-добър живот на узбека и той ще се върне пак тук.
Туркменистанецът общ работник в строителството е работил за 1410 туркменски маната на месец. У нас нещата са по-добре, защото сумата се равнява приблизително на около 340–350 евро месечно. Това е половината от официалната сума, която получава – към 700 евро. Той обаче взима и пари в плик заради 10-12-часовия си работен ден и най-тежката работа, която българският работник не иска да извършва, така че заплатата му е поне 3 пъти по-висока от тази в родината му.
Негов колега от Таджикистан е тръгнал от ниво 1000 таджикски сомони на месец. Това е приблизително 100–110 щатски долара. У нас историята вече е като на узбека – разликата е огромна.
През 2025 г. България е внесла 46 000 чуждестранни работници от 86 държави. Година по-рано те са били 34 720 души. Изброените са в челото на класацията. На първо място в информацията, с която разполагаме, излиза Узбекистан. На второ място е Индия, следват Турция, Киргизка република, Таджикистан, Туркменистан.
За първи път дошлите за сезонна заетост през миналата година са по-малко от получилите единно разрешение за пребиваване и работа. То се издава за срок от 3 години, а когато срокът на трудовия договор е по-кратък, разрешението се издава за срока на продължителност на договора.
За 2025-та разрешителните за най-висококвалифицираните кадри с т.нар. синя карта на Европейския съюз са 930, докато през 2024 г. те са били 1100 броя.
Чуждестранните работници в България са концентрирани основно в няколко сектора, където има недостиг на местна работна ръка. Най-често това са както нискоквалифицирани, така и част от висококвалифицирани позиции. Най-големият дял на чужденците е в туризма и в ресторантьорството (хотели, ресторанти, курорти). Това е водещият сектор, особено за сезонна работа по морето и в зимните курорти.
Много чужденци работят като строителни работници, техници и инженери в един от най-динамично развиващите се български отрасли. Преобладаващ е броят на комшиите от Турция.
Следват заетите в селското и горското стопанство, производството – предимно в хранителната индустрия и леката промишленост, транспорт и логистика (складове, куриерски услуги), където има недостиг на шофьори и работници в складове.
По-ограничено, но с растящ темп чужденците заемат работни места в здравеопазването и IT технологиите. Бизнесът обаче не е доволен от количеството чужденци. Редица шефове на работодателски организации твърдят, че на България за тази година са й нужни 145 000 – 200 000 души.
Как е при съседите – държави членки на Европейския съюз?
В Гърция около 1.1 милиона чужденци (родени в чужбина) живеят в страната, което е 11.3% от населението. Но това не са само работници – включват семейства, бежанци и други. По отношение на реални чуждестранни работници може да се каже, че част от новите мигранти са трудови – около 25% от новите разрешения. Има и десетки хиляди сезонни, временно командировани работници (около 29 000 през 2025 година).
По груби сметки се оказва, че между 300 000 и 500 000 чужденци си вадят хляба в страната. Най-много са в туризма, земеделието и строителството.
В Румъния над 140 000 чуждестранни работници (от трети страни, не от ЕС) са отчетени в края на 2024 година. Около 136 000 души са с валидни разрешения през 2025-та. Общо чуждестранните – надхвърлят 200 000 души. Държавата допуска към 90 000 нови работници за тази година.
В България все още има негативно отношение към чуждите работници. Синдикатите са убедени, че взимат хляба на нашенците. Политици-популисти ни плашат с претопяване, крими контингенти и тероризъм.
И всичко това при непрекъснат индустриален спад в страната вече трета година. Не на последно място и поради липса на кадри…
