В навечерието сме на поредните предсрочни парламентарни избори, след седем вота от 2021 г. насам. Част от нас се възхищават на активността на унгарците, които на 12 април свалиха Виктор Орбан след 16 години във властта, а друга – не е особено доволна. Важното в случая е, че унгарците излязоха да гласуват.
Кампанията на партиите приключи с гръмки послания, взаимни обвинения и демонстрации, които целят не толкова убеждаване на избирателите в смисъла на предлаганите програми, колкото мобилизация на вече формираните електорални ядра.
Два дни преди вота основният въпрос е дали повече хора ще отидат до урните. Активността си остава основната предпоставка за представителност на изборите. И обратното – мижавите кампании, скандалите и дори техническите спорове около машинното гласуване в крайна сметка се свеждат до един централен проблем – слабо участие на гражданите, понякога заради дълбокото недоверие към политическата система, друг път заради откровено безразличие.
Краят на предизборната кампания донесе обещание, че никой няма да се коалира с никого. Лидерът на „Прогресивна България“ Румен Радев заяви, че коалиции с основните политически сили няма да има, като очерта ясни разделителни линии. Подобна позиция очевидно цели да мобилизира потенциалните избиратели чрез противопоставяне, а от друга, допълнително да затвърди усещането, че след изборите компромисите ще бъдат трудни. Това усещане не е ново, а се натрупва заради поредицата парламенти, които не успяха да излъчат стабилно управление.
Сходна логика се наблюдава и при останалите партии. От страна на ГЕРБ бяха поставени конкретни условия за евентуално участие във властта, включително запазване на данъчния модел и ограничаване на бюджетния дефицит. Позицията спрямо „Продължаваме промяната – Демократична България“ също остава категорична и се посочва, че съвместно управление не се разглежда. Така още преди изборния ден се оформя картина на ограничени коалиционни възможности, която трудно мотивира избирателите, които търсят стабилност.
Съмненията около изборния процес и тяхното отражение
Една от най-коментираните теми в последните дни преди изборите беше демонстрацията с машините за гласуване. Представители на ГЕРБ разглобиха устройство с отвертка в склад и поставиха под въпрос сигурността на машинния вот. Централната избирателна комисия и Министерството на електронното управление обаче обясниха, че физическото отваряне на машината не позволява достъп до защитената памет и не създава възможност за манипулация.
Въпреки техническите аргументи, ефектът от подобни действия е по-скоро психологически, отколкото загриженост за избирателя. Когато в публичното пространство се внушава, че изборният процес може да бъде компрометиран, това влияе пряко върху доверието на избирателите. Част от тях започват да поставят под съмнение смисъла на гласуването, ако резултатите могат да бъдат манипулирани. Така дори недоказани твърдения могат да имат реален ефект върху активността.
Паралелно с това се появиха и конкретни сигнали за изборни нарушения. При полицейска проверка във Велико Търново бяха открити пари и списъци с имена в автомобил, свързан с кандидат за депутат. В колата е пътувал и мъж с предишни присъди за кражби. Случаят бе предаден на прокуратурата, а по информация на МВР кандидатът за народната трапеза не е съдействал на органите на реда.
Друг случай включва задържане на служители на ТЕЦ „Бобов дол“, при което са иззети счетоводни документи, списъци с имена и предложения за награди. Подобни действия подсилват подозренията за организирани схеми за купуване на гласове.
От МВР съобщават за увеличен брой разследвания и задържани лица в сравнение с предходни избори, както и за десетки преписки срещу лица с имунитет.
Тези данни показват, че институциите действат по-активно, но също така разкриват мащаба на порочните ни изборни практики. Когато съществуват съмнения за системни нарушения, доверието в изборния процес неизбежно страда. Ниското доверие води до ниска активност, а тя улеснява влиянието на контролирания вот.
Кой печели от ниската активност?
През последните години България се сблъсква с трайно ниска избирателна активност. Последните парламентарни избори отчетоха участие от едва 38.94%, а предишният вот достигна историческо дъно от 33.78 процента. За сравнение, през април 2021 г. активността беше над 50%, което показва значителен спад за кратък период от време.
Причините за тази тенденция са комплексни. Честите избори създават усещане за цикличност без резултат, при която гласуването не води до устойчиво управление. Много граждани заявяват, че „няма за кого да гласуват“ или че „няма смисъл“ и посочват като причина липсата на доверие в политическите алтернативи. Други изразяват притеснения, че гласът им може да бъде манипулиран, което допълнително ги демотивира.
В същото време има и противоположни нагласи. Част от избирателите възприемат гласуването като проява на принципност и винаги гласуват, независимо дали имат явен фаворит и дали някоя от партиите е успяла да ги спечели. Тази група е стабилна обаче не е достатъчно голяма, за да компенсира общата тенденция на апатия.
Социологическите прогнози за предстоящите избори показват възможно повишение на активността до около 3.2 милиона гласували. Това би означавало известен ръст, но не и връщане към нивата от преди политическата криза. Исторически подобни увеличения се свързват с появата на нови политически субекти, които успяват да мобилизират разочарованите и отчуждени избиратели.
Служебният премиер Андрей Гюров подчерта, че високата избирателна активност е най-силното средство срещу купуването на гласове. Според него комбинацията от граждански сигнали, действия на МВР и работа на прокуратурата може да гарантира честен вот, но само ако достатъчно хора упражнят правото си на глас.
Въведените нови мерки, като гласуване зад паравани вместо в тъмни стаички, целят да ограничат контролирането на вота. Допълнително са разработени решения за хора със зрителни увреждания, които да улеснят достъпа им до информация. Тези промени показват усилие за подобряване на изборния процес, но не могат сами по себе си да преодолеят нежеланието на мнозина да упражнят правото си на глас.
Финансовият аспект също има значение. Провеждането на изборите струва около 66 милиона евро, като значителна част от средствата са за възнаграждения на изборните комисии, охрана и материали. За последните пет години разходите за избори надхвърлят 483 милиона евро. Това поставя въпроса за ефективността на „упражнението“ да се наливат пари без резултат.
Политическите конфликти, съмненията в честността на вота и липсата на стабилни алтернативи продължават да тровят политическата среда и да влияят върху нагласите на избирателите, че от тях нищо не зависи. Само че, ако не направим усилие за промяна с гласа си, нямаме много други възможности.
