На 19 април 1933 г. президентът на Съединените щати Франклин Делано Рузвелт обявява отмяната на златния стандарт в паричната система на страната. За суспендирането на златния стандарт в САЩ и последиците от решението можем да причетем в „Български бюлетин“ и „Преглед на чуждестранния печат“ на БТА.
Прокламацията на държавния глава забранява износа на злато и прекратява пълномощията на Министерството на финансите и останалите финансови институции в САЩ да превръщат валутата и депозитите в златни монети и кюлчета злато.
Забраната е част от новата икономическа политика за справяне с Голямата депресия
и се явява продължение на Изпълнителна заповед 6102 от 5 април 1933 г., подписана от президента Рузвелт, която забранява притежаването/натрупването на златни монети, златни кюлчета и златни сертификати над 100 щ.д. от частни лица в континентарните Съединени щати. По този начин се установява частична забрана за злато. Сумата от 100 долара съответства по това време на приблизително 5 унции злато.
Посочената причина за закона е, че
трудните икономически времена са довели до „трупането“ на злато от частни лица,
което възпрепятствало икономическия растеж и влошавало икономическата депресия, тъй като американската валута е обезпечена със злато и подлежи на златния стандарт. Централните банки трябва да гарантират, че валутата може да се обменя за злато при фиксиран курс.
Според ембаргото всички притежатели на злато под формата на монети, кюлчета и сертификати са длъжни да ги предадат на Федералния резерв до 1 май 1933 г., а държавната хазна прекратява конвертируемостта на хартиения долар, базиран на златно покритие чрез спиране на обмяната му със златни монети и кюлчета.
За предаденото злато всички граждани имат право на парична компенсация по фиксирана цена.
Според разпоредбите хората имат право да запазят златни монети и други изделия на стойност до 100 долара. За неспазване и нарушения на новите мерки са предвидени парични наказания и лишаване от свобода.
Тези мерки имат за цел да преустановят масово теглене на злато от банките и изнасянето му в чужбина в разгара на тежка икономическа криза (Голямата депресия), което може да доведе до колапс американската банковата система.
Чрез отделяне на долара от златото правителството цели да повиши цените на стоките и да улесни изплащането на дълговете. Ембаргото стимулира инфлацията чрез разширяването на паричната маса, защото Федералният резерв получава по-голяма свобода да печата пари, без да е ограничен от наличните златни запаси.
Законът за Федералния резерв от 1913 г. изисква 40 процента златно обезпечаване на валутата.
Следователно печатането на пари е ограничено от количеството злато, налично в централните банки. Нарушенията на забраната за злато могат да бъдат наказани със затвор до десет години или глоба до 10 000 щатски долара.
На следващата година цената на златото от 20,67 долара е променена и фиксирана чрез т. нар. Gold Reserve Act на 35 долара за унция. По този начин се постига девалвация на долара. Тази цена остава фиксирана до края на т. нар. Бретън-Удска система. След нея на практика е отменено обезпечението на долара със злато.
Забраната остава в сила под различни форми в продължение на десетилетия, докато правото на американците да притежават злато не е напълно възстановено през 1974 г. от президента Джералд Форд. Законът за легализиране, внесен в конгреса от президента Джералд Форд, е влязъл в сила на 31 декември 1974 г. (Изпълнителна заповед 11825).
