Банките от еврозоната са затегнали стандартите за корпоративно кредитиране най-сериозно за последните повече от две години, след като геополитическите събития, включително войната с Иран, наляха гориво във вече преобладаващата тенденция. Повишението на изискванията към кредитополучателите е най-силно изразеното от третото тримесечие на 2023-а насам, „потвърждавайки продължаваща кумулативна тенденция на затягане, започнала в средата на 2025 г.“, посочва Европейската централна банка в публикуваното си на 28 април проучване за банковото кредитиране през първото тримесечие.
ЕЦБ констатира, че кредиторите са завишили изискванията за всички категории кредити, което е обусловено от засилените рискови възприятия и по-ниската толерантност към заплахите. Очаква се банките да продължат да затягат кредитните стандарти и през второто тримесечие, под влияние на геополитическото напрежение, ситуацията в енергийния сектор и по-високите разходи за финансиране.
Предвижда се търсенето на кредити от фирми и домакинства да намалее в резултат на орязаното финансиране за дълготрайни инвестиции, по-ниското потребителско доверие и намалените разходи за дълготрайни стоки.
Почти половината от банките в еврозоната използват секюритизация, за да отпускат нови кредити, да управляват кредитния риск и да подобряват ликвидността и финансирането, разчитайки на небанкови финансови институции за закупуване на секюритизирани кредити.
„Оценяваните рискове за икономическите перспективи и по-ниската толерантност към риск на банките имаха основен принос за промяната на кредитните стандарти, като банките посочиха в специален отворен въпрос, че геополитическите и енергийните фактори са оказали натиск за затягане“, се казва в съобщението на европейските централни банкери. И се допълва, че някои кредитори са съобщили за допълнителни изисквания „към енергоемки фирми и към Близкия изток.“
Длъжностни лица от ЕЦБ все още оценяват последиците от конфликта в Персийския залив и банковия отговор на паричната политика. Те отбелязват, че лихвените проценти няма да се променят на съвещанието на банковия управителен съвет на 29 и 30 април, но инвеститорите залагат на две повишения по-късно тази година.
Докато предизвиканият от войната скок на цените на петрола и газа вече тласка инфлацията нагоре, той оказва също и негативен натиск на икономическите настроения, пораждайки опасения от стагфлация за 21-членния блок.
Банковото кредитиране играе ключова роля в подкрепа на активността, по-специално по отношение на инвестиционните планове, и предоставя ранни белези за това как паричната политика влияе върху икономиката.
Докладът от 28 април показва и лек спад в апетита на компаниите за кредитиране. „Някои банки
подчертаха, че текущият ход на цените на енергията води до повишено търсене на ликвидност от страна на фирмите, докато други посочиха по-високата несигурност и отлагането на инвестициите като фактори, ограничаващи търсенето“, се казва в съобщението.
За жилищния сектор ЕЦБ отчете леко затягане на стандартите за кредитиране и непроменено търсене на кредити.
