Със 157 гласа „За“, един глас „Против“ (от „Демократична България“) и 21 гласа „Въздържал се“ (19 от ГЕРБ-СДС, един от „Демократична България“ и един от „Продължаваме промяната“) мнозинството прие на първо четене промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. От „Възраждане“ не участваха в гласуването. Промените бяха внесени от Стефан Свиленов и група депутати от „Прогресивна България“. Новото е, че се въвежда правилото особеният търговски управител на „Лукойл“ да представя отчет на ресорния министр на икономиката, инвестициите и индустрията за дейността на всяко от дружествата до една седмица след изтичане на всеки месец.
Основните цели на законопроекта са няколко, но могат да се обобщат в една – да осигурят реален надзор от страна на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията върху обектите на критична инфраструктура у нас.
В настоящия законопроект се предлагат промени, насочени към преодоляване на установени проблеми, като е необходимо на първо място да бъдат защитени националните интереси, чрез усъвършенстване на административния контрол върху дейността на особения търговски управител, осъществяван от държавата чрез министъра на икономиката, инвестициите и индустрия и Министерския съвет.
Освен това се въвеждат правила, които ще позволят съдебен контрол върху най-важните сделки, извършвани от особения търговски управител – сделките на разпореждане с акции или дялове в капитала и сделките на разпореждане с имуществото на дружеството, които засягат в най-голяма степен правото на собственост на акционерите, съдружниците и едноличните собственици на капитала.
По този начин се очаква, че ще бъде постигната сигурността и предвидимостта в търговията с нефт и продукти от нефтен произход и повишаване на енергийната сигурност на страната при спазване на изискването за пропорционалност и при зачитане на конституционните права и свободи.
Като цяло очакваните резултати от приетите на първо четене промени са защита на бюджета, прозрачност и правна сигурност. Ограничават се рисковете от искове за обезщетение от засегнати предприятия заради евентуални лоши практики от страна на особения търговски управител.
В изразеното писмено становище Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията подкрепя внесения законопроект. Оттам са изразили позиция, че промените ще осигурят необходимите предпоставки за ограничаване на възможните злоупотреби и нарушения при изпълнение на дейността на особения представител, включително на репутационни и значителни финансови щети за държавата в резултат от предявени искове за обезщетение от потенциално засегнатите от дейността на особения търговски управител предприятия.
Министерството на правосъдието също е изразило мнение, че предложената форма на съдебен контрол върху сделките на особения търговски управител като представител на дружеството е възможно решение за уреждане на бъдещи спорове относно сделките на разпореждане с имуществото на дружеството или капитала на дружеството – акции и дялове, без съгласието на техните собственици.
След като законопроектът бе приет на първо гласуване, мнозинството гласува срокът за предложения между първо и второ четене да бъде пет дни.
По време на обсъжданията на законопроекта Мартин Димитров от „Демократична България“ попита защо по него не е постъпило становище от страна на Министерството на финансите.
Цончо Ганев от „Възраждане“ обърна внимание на депутатите, че преди десетина дни особеният управител на „Лукойл“ – Румен Спецов е предупредил, че фирмата, която е собственик на рафинерията ни, е завела и подготвила дела за 3 милиарда евро. „Това чука на вратата ни“, предупреди Цончо Ганев. Той изрази учудване, че вместо управляващите да приемат предложението на „Възраждане“ и да отидат да водят разговори за закупуване на рафинерията, като поискат дерогация, те променят само отчетността на особения управител.
„Ние от „Възраждане“ смятаме, че специалният управител трябва да бъде премахнат веднага, компанията да бъде върната на собственика и да започнат разговори за закупуването й, така че тя да стане 100% българска държавна собственост – такава, каквато тя беше преди Иван Костов да я продаде на Русия„, подчерта Цончо Ганев. Той упрекна управляващите в неадекватно поведение и в това, че прокарват същите политики като ДПС, ГЕРБ, ПП и ДБ.
Слави Василев от „Прогресивна България“ обясни, че целта на промените е да се предотврати натиска за продажба на рафинерията, упражняван върху особения управител, и да се успокоят партньорите на България, че държавата ни не е национализирала рафинерията. Той добави, че е имало един деликатен момент през ноември 2025 г., когато са били приети промени в административното регулиране на „Лукойл“, които са направили особения търговски управител безконтролен.
Цончо Ганев се почувства засегнат от думите на Слави Василев и въпреки че председателстващият заседанието – Михаел Доцова – коментира, че не смята, че към него е имало негативно отношения, на него му бе дадена думата за лично обяснение. Ганев бе засегнат от това, че Слави Василев подлагал под съмнение експертизата му.
За да се защити, депутатът от „Възраждане“ обясни, че изказването му почива на официални данни – според официалния годишен финансов отчет на „Лукойл Нефтохим“, обявен в Търговския регистър, рафинерията приключва 2025 г. с 400 млн. лева загуба, като през 2024 г. тя е била 213 млн. лева. Освен това при себестойността на продажбите спадът е от 6.1 млрд. лева. По думите на Ганев причина за негативните резултати е смяната на руския петрол с внос на всякакъв друг. В същото време според него големият въпрос, на който трябва да отговори лидерът на „Прогресивна България“ – Румен Радев е защо толерира Румен Спецов, който е назначен от Пеевски и Борисов.
