Албания направи още една важна стъпка към членство в Европейския съюз. На 26 май в Брюксел се проведе междуправителствената конференция ЕС-Албания, на която беше одобрен преходът към последния етап от преговорите за присъединяване на страната. По този начин Брюксел косвено потвърди плановете на Албания да стане член на ЕС до 2030 година.
За бъдещите новоприети обаче ЕС изглежда обмисля вариант за „постепенно“, а не за пълноправно членство.
На конференцията в Брюксел Европейският съюз потвърди успешното изпълнение от страна на Албания на задълженията ѝ по предишния набор от преговори, обозначени като „Основи“ и считани за ключови. Той обхваща важни области като съдебната реформа, правата на човека, публичната администрация, сигурността, обществените поръчки, статистиката и финансовия контрол.
Тирана вече ще може да премине към последния етап – затваряне на преговорните глави,
отбелязвайки края на процеса на присъединяване към Евросъюза.
Преди това само Черна гора, съседката на Албания, беше постигала това сред кандидатите за Европейския съюз.
„Изкачихме още едно трудно стъпало по пътя към върха, който ще достигнем на всяка цена това десетилетие, когато забиехме знамето си в двора на великия дом на обединена Европа“, тържествено заяви албанският премиер Еди Рама.
Евросъюзът затвърди успеха на Албания, като отпусна още един транш от 49 милиона евро от фонда, предвиден в Плана за растеж на Балканите, приет преди осемнадесет месеца. Общо този план запазва 922 милиона евро за Тирана, които тя ще получи под формата на безвъзмездни средства или преференциални заеми, ако темпото на реформите ѝ задоволи Брюксел. Според Еди Рама, Албания досега е „изтеглила“ приблизително 212 милиона евро от фонда на Евросъюза.
Напредъкът на Албания към членство в ЕС напоследък е доста динамичен.
След като стана кандидат за членство преди повече от десет години, тя постигна значителен напредък през последната година и половина. Тирана започна преговори за присъединяване през октомври 2024 г., а година по-късно стартира процеса на преговори по цял набор от въпроси. И сега тя навлиза в последния етап от преговорите.
Според много балкански експерти, такъв бърз напредък е станал възможен благодарение на факта, че Европейският съюз, след избухването на военните действия в Украйна през 2022 г., започна да ускорява присъединяването на Албания и съседна Черна гора. В доклада за разширяването на ЕС от миналата година изрично се посочва: ЕС е сериозно ангажиран с включването на нови членове, преди мандатът на настоящата Комисия да изтече в края на 2029 година.
Офисът на Урсула фон дер Лайен определя
Албания, Черна гора, Украйна и Молдова като най-сериозните кандидати.
Тъй като последните две страни се присъединиха едва наскоро, Албания и Черна гора се разглеждат като движещите сили на новото разширяване на Евросъюза. Това до голяма степен обяснява защо Брюксел в момента привлича Албания и Черна гора в лоното си въпреки неизпълнението на някои от задълженията на правителствата на тези страни.
Тирана многократно е критикувана от Европа за слабата си борба с корупцията.
Подгорица, междувременно, често е критикувана за това, което Брюксел счита за „твърде голямо влияние“ от Белград и Москва. Европейският комисар по разширяването Марта Кос, която посети Черна гора тази пролет, дори предупреди, за всеки случай: „Троянски коне, които биха подкопали ЕС отвътре, не могат да станат негови членове.“
Очевидно това е една от причините, поради които Брюксел все още не изключва варианта за постепенна интеграция за бъдещи новодошли, което би означавало присъединяването им към програмите на ЕС без пълноправно членство. Самата Марта Кос наскоро спомена този вариант. Освен това, както европейски дипломатически източници обясняват, вариантът за „постепенно членство“ би бил по-приемлив за много дългогодишни членове на ЕС по отношение на Украйна и Молдова, на които Брюксел вече е обещал европейска интеграция.
