Сегашното правителство, което обещава ликвидирането на корупцията и пълна прозрачност, дължи отговор на въпроса къде са изчезналите милиони от мегахолдинга Държавна консолидационна компания (ДКК).
Докато държавната и общинската власт се дърлят за градежите в доказано незаконния град край Варна, някак без особено внимание остана решението на министъра на икономиката Александър Пулев да връчи властта в потайното дружество ДКК в ръцете на бившия служебен министър на енергетиката Росен Христов.
Без особени коментари мина и замина новината за промените в управлението компанията, придобила в последните години славата си на касичка на властта. Ключовото назначение на Христов се случи на фона на спорното споразумение с турската газова компания „Боташ“ , а оставането на изпълнителния директор Константин Стойчев на поста, който щял да носи отговорността за управлението и сложните процеси по заздравяване на дружеството, трудно кореспондирас обещанията за „коренно нов подход“ в управлението на ДКК.
Христов „легитимира“ завръщането си в публичния сектор с амбицията да приложи международния си опит за стабилизиране на тази държавна мегаструктурата, дейността на която от години тъне в мъгла. Той обещава да направи цялостен анализ на състоянието на дружеството и да се заеме с изкореняване на лошите практики в него.
„Възнамерявам да направя цялостен преглед и ревизия на ДКК, след което да изработя стратегия и бизнес план за подобряване на пазарните позиции на дружеството“, обясни преди дни Христов плановете си за управление. И обеща, че една от първите му задачи щяла да бъде въвеждането на строги антикорупционни филтри срещу евентуални злоупотреби с държавен ресурс.
Както обаче от опит добре знаем често
връзката между заклинанията и реалността бързо се къса
„Банкеръ“ от почти десетилетие се занимава със зулумите в това държавно дружество и с нетърпение очакваме бещаваните резултати. Това разбира се далеч не означава, че междувременно няма да напомняме за най-скандалните истории в ДКК и ще продължим да търсим недадените отговори от всички министри на икономиката и началници на дружеството досега.
В тази връзка ще припомним, че вече десета година никой не е дал отговор на въпроса за едни 50 милиона лева, потънали в омертата за мълчанието покрай зависимостите в ДКК. Завръщането в близкото минало ни отвежда до лятото на 2017 г., когато бе даден старт за прилапването на оръжейният завод „Дунарит“ в Русе.
Ще припомним, че инициативата за своеобразния абордаж на оръжейното дружество не беше просто хрумка на тогавашния икономически министър Емил Караниколов, а старателно изпълнявана стратегия, която струваше на държавното предприятие едни… 200 млн. лева.
Не е лошо да припомним и още нещо – през 2020 г., когато по този случай в ГЕРБ стана напечено, Бойко Борисов плавво взе завоя и лично отстрани министър Караниколов „по подозрения“ за връзки с известен депутат от ДПС.
Лошото е , че нито тогава, че и до днес никой така и не посмя официално да даде смислена аргументация за действията на ДКК по онова време, която се беше втурнала на юруш да пазарува серия фиктивни, необезпечени и откровено рискови вземания от обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка.
Целта на споменатата експедитивност на тогавашните ръководители на ДКК, макар и маскирана като „грижа“ за оръжейното предприятие, си беше откровен опит за национализация и за вкарване на „Дунарит“ в кошарата на тези, които бяха обсебили държавата и властта. Разбира се, синхронизиран опит с подчинените и
слугуващи на властта по това време институции
– КЗК , НАП, КПКОНПИ, прокуратура и кой ли още не.
Ще припомним само малка част от тази многогодишна сага, ярко илюстрираща злоупотребата с властта и закона, за която и досега всички мълчат.
Напук на подчинената държава, и поставен в ситуация на кръгова отбрана, русенският завод, не само не се предаде на чиновническия устрем, но успешно изигра един нестандартен ход , като тутакси изплати изцяло и предварително дълговете си.
Още на 31 август 2017 г. в публикацията си „Дунарит“ се отърва от „спасителите си“ в. „Банкеръ“ информира, че оръжейният завод се е разплатил до стотинка с ДКК и дори публикувахме всички платежни нареждания за извършените транзакции.
Това обаче не укроти мераците за неговото овладяване. ДКК заведе купища дела, чрез които се търсеше под вола теле, само и само да удържи запорът върху предприятието. Държавният мастодонт оспорваше факт ли са или не извършените към него плащания от страна на „Дунарит“.
Развръзката дойде едва на 28 септември 2021 г., когато Върховният касационен съд потвърди решението на Софийският апелативен съд от 14 януари 2020 г., в което ясно е посочено, че „Дунарит“ не дължи и стотинка повече на ДКК. Нещо повече, в това решение съвсем нееднозначно бе посочено, че всички претенции на ДКК към „Дунарит“ са „злоупотреба с право“…
В същото време обаче,
не се намери сила, която да принуди ДКК да даде точен отговор,
защо тези над 50 млн.лв., които „Дунарит“ изплати, не са били осчетоводени, кому и кога са били изплатени, заличен ли е дългът на дружеството към фалираната КТБ и т.н.
Изгърмяха и претенциите на ДКК, по отношение на друг, свързан със завода и приобщен към операцията за превземането му „длъжник“ – „Кемира“ ООД. В публикацията си „Съдът отсвирва претенциите на ДКК за над 75 млн. лева?“ от 22 август 2021 г. разказахме подробно как несъществуващи “вземания“, свързани с фирми на защитения свидетел на прокуратурата по делото КТБ Бисер Лазов, са били изкупени от ДКК.
Тази и още десетки наши публикации по темата осветяват обилно детайлите от случилото се години назад. Жалкото е, че тези детайли не се оказаха „интересни“ за лицата, които оперативно са длъжни да се самосезират.
Друг горещ картоф, който трябва да бъде изваден е
истината за злополучната програма за ремонт на язовири
Наскоро заместник – председателят на групата на “Прогресивна България” Слави Василев обяви, че около 120 млн. евро са били иззети от печалбата на ВМЗ и пренасочени към “Монтажи”, където сумата изтичала. Предстои да разберем какво стои точно зад тази мистификация, но години наред “Монтажи”, която изпълнява програмата за ремонти на язовири от времето на ГЕРБ с първоначален бюджет 500 млн. лв., постоянно отчиташе големи вземания, тоест дължими към нея суми. За 2024 г. вземанията възлизаха на 151 млн. лв. Можем само да гадаем какви трансфери на пари са ставали от едно към друго дружество под шапката на ДКК.
Да не говорим, че темата с на язовирите тепърва ще гърми. Това стана ясно, когато служебният кабинет на Андрей Гюров реши да извади от списъка с подлежащи на ремонт от ДКК язовири общо 201 обекта, по които не е свършено нищо. Те бяха прехвърлени на собствениците им за поддръжка. От стенограмата на това заседание обаче се разбра, че собствениците пари за такава поддръжка нямат.
Връщаме се към тези истории, с надеждата, че правителството, дошло с антикорупционен хъс, ще разкрие истината и най-сетне ще даде отговори на притеснителни от години въпроси. Ако това не се случи, значи всичко е по старому и мъглявината ДКК ще продължи да живее по собствените си закони. Напук на антикорупционната гравитация…
