Нарастващата заплаха от дронове по източния фланг на НАТО принуждава европейските съюзници да ускорят инвестициите в нови отбранителни способности. След поредица от инциденти с дронове в Румъния, Латвия, Естония и Литва, държавите от алианса обсъждат спешно закупуване на нови системи за наблюдение и противодействие. В същото време Европейският съюз търси начини да намали дългогодишната си зависимост от американските военни ресурси.
На закрита среща на посланиците на 32-те държави членки на НАТО в Брюксел на 10 юни беше поставен въпросът за ускоряване на общите проекти за придобиване на дронове и системи срещу безпилотни заплахи. Темата стана особено гореща след инцидент в Румъния, при който руски дрон се разби в жилищна сграда и рани няколко души. Случаят за пореден път показа колко уязвими са държавите по източната граница на алианса заради продължаващата война в Украйна.
Румънският президент Никушор Дан предупреди, че сигурността в Черноморския регион остава под сериозен натиск и призова НАТО да увеличи присъствието и способностите си в страната. Той посочи, че съюзниците вече са се договорили да ускорят разработването на механизми за реакция срещу заплахи от дронове. Конкретните решения се очаква да бъдат одобрени на следващата среща на върха на алианса.
През последната година безпилотните системи промениха характера на военните операции в Европа. Освен атаките срещу цели в Украйна, все по-често военните регистрират случаи на навлизане на дронове в въздушното пространство на съседни държави от НАТО. Все по-често самолети на блока се вдигат по тревога за прихващане и унищожаване на подозрителни апарати над Балтийския регион.
Говорителят на НАТО Алисън Харт подчерта пред „Политико“, че увеличаващият се брой подобни инциденти е пряко следствие от войната, която Русия води срещу Украйна. Това налага по-бързо изграждане на способности за наблюдение, идентификация и неутрализиране на безпилотни системи както във въздуха, така и в морето.
Черно море и Балтика – новите зони на заплаха
Особено внимание предизвикват рисковете за критична инфраструктура в Черно море. Един от най-застрашените проекти е румънският „Нептун Дийп“, оценяван на около 4 милиарда евро. Очаква се находището да започне добив на природен газ през следващата година и да се превърне в един от най-важните енергийни проекти в региона. Междувременно, когато заработи, Румъния ще стане най-големия производител на природен газ в Европейския съюз.
Военни експерти предупреждават, че офшорните платформи, пристанищата и подводната инфраструктура са потенциални цели за безпилотни апарати. Затова в НАТО се обсъжда разширяване на въздушното и морското наблюдение около подобни стратегически обекти.
Балтийските държави също се сблъскват с подобни заплахи. Литва, Латвия и Естония съобщават за все по-чести случаи на дронове, които навлизат в тяхното въздушно пространство след отклонение от първоначалния им маршрут. Част от тези апарати са изстреляни от Украйна срещу руски цели, но вследствие на електронно заглушаване, грешки в навигацията или противодействие от руските системи за радиоелектронна отбрана губят контрол и се насочват към съседни страни.
В Литва подобен инцидент миналата седмица доведе до активиране на системата за гражданска защита във Вилнюс. Хиляди жители получиха предупреждения по мобилните си телефони и бяха насочени към убежища. Макар тревогата да беше отменена за по-малко от час, случаят показа колко бързо регионалната война може да създаде рискове за територията на страни членки на НАТО и силна паника сред населението.
Сходни инциденти бяха регистрирани и в Румъния, където украински морски дронове, предназначени за операции срещу руски цели в Черно море, се отклониха от курса си и достигнаха румънски води. Това наложи временно затваряне на части от пристанищната инфраструктура и евакуация на крайбрежни зони.
Европа търси изход от американската зависимост
Паралелно с непосредствените мерки срещу дроновата заплаха, в Европейския съюз набира скорост дебатът за изграждане на по-самостоятелни отбранителни способности. Европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилиус работи върху идея за съвместно финансиране на ключови военни ресурси, които в момента се осигуряват предимно от Съединените щати.
Сред тях са самолетите за въздушно презареждане, стратегическите разузнавателни системи, сателитното наблюдение, комуникационните платформи и логистичните средства за поддръжка на операции. Тези способности често определят реалната военна ефективност на НАТО. Освен това Европа остава силно зависима от американските технологии и инфраструктура.
Според обсъжданата схема държавите членки ще могат доброволно да отделят част от увеличените си бюджети за отбрана за съвместни проекти. Европейските институции биха могли да координират обществените поръчки и индустриалното сътрудничество между заинтересованите страни.
Дебатът се засили след като Вашингтон заплаши съюзниците, че в бъдеще може да не им предоставя военни способности в същия мащаб, както досега. Това включва самолети-цистерни и някои разузнавателни системи, което породи опасения сред европейските партньори, че сегашният модел на сигурност скоро може да не работи
Цената на подобна промяна обаче ще бъде значителна. По оценки на европейски експерти замяната на американските способности в области като командване и контрол, космическо разузнаване, електронна война, стратегически въздушен транспорт и военен софтуер може да струва между 200 милиарда евро и 1 трилион долара в зависимост от мащаба на проекта. Освен финансовите ресурси ще бъде необходимо и значително време за изграждане на индустриален капацитет и технологична експертиза.
В момента страните от ЕС може да разчитат на финансиране от Европейския фонд за отбрана, който влезе в сила през април 2021 г. Първоначално фондът разполагаше с общ бюджет от почти 7.3 милиарда евро и е част от дългогодишния бюджет на блока за периода 2021 – 2027 г. Той е предназначен за финансирането на съвместни научни изследвания в областта на отбраната и проекти за развитие на способностите. При междинното преразглеждане на бюджета тази сумата беше увеличена с 1.5 милиарда евро за стратегически технологии.
Всички тези въпроси ще бъдат сред основните теми на предстоящата годишна среща на върха на НАТО в Анкара през юли. Очакванията са този форум да постави акцент върху превръщането на увеличените разходи за отбрана в реални военни способности и адаптирането на алианса към новата среда за сигурност.
За разлика от началото на века, когато НАТО беше фокусирано върху операции извън Европа и борбата с тероризма, днес основният приоритет е колективната отбрана на европейска територия. Войната в Украйна, разпространението на дронови технологии, хибридните атаки и нарастващата пропаст между Съединените щати и Стария континент превръщат въздушната защита и стратегическата автономия в гаранция за бъдещето на алианса.
