Генералният секретар на НАТО Марк Рюте се оказа в една от най-сложните политически ситуации в историята на западния алианс. От една страна стои американският президент Доналд Тръмп, който продължава да поставя под съмнение ролята на САЩ като гарант за европейската сигурност. От другата е Европа, която настоява за по-голяма стратегическа автономия, но остава силно зависима от американската военна мощ. Затова Рюте се видя принуден да предотврати задълбочаване на кризата в НАТО чрез нова стратегия, основана на увеличени разходи за отбрана, ускорено производство на оръжия и по-силно индустриално сътрудничество със Съединените щати.
Основната идея на Рюте е ясна – ако европейските държави покажат, че инвестират сериозно в отбраната си и същевременно осигуряват нови икономически възможности за американската военна индустрия, администрацията на Тръмп ще има по-малко основания да се дистанцира от НАТО, а и от европейските страни по принцип.
Именно затова производството на отбранителна техника се превърна в ключова тема на срещата на външните министри на алианса в шведския град Хелсингборг на 21 май и ще бъде сред основните акценти на предстоящата годишна среща на върха в Анкара през юли.
През последните седмици Рюте активно убеждава европейските съюзници да представят конкретни доказателства за увеличени военни бюджети, нови производствени линии и сключени индустриални договори. Според дипломати от НАТО той настоява всяка държава да пристигне в Анкара с реални проекти, а не само с политически обещания. Това включва съвместни предприятия с американски компании, повече покупки на американско оръжие и ускоряване на производството на боеприпаси и системи за противовъздушна отбрана.
Подходът на Рюте не е случаен. Тръмп от години обвинява европейските съюзници, че разчитат прекомерно на американските данъкоплатци за собствената си сигурност. Още по време на първия си мандат той многократно заплашваше да намали ангажимента на САЩ към НАТО, ако европейските държави не увеличат военните си разходи. След завръщането си в Белия дом тази политика се засили, а новите му изявления за изтегляне на американски войски от Германия и Полша предизвикаха тревога в европейските столици.
Макар част от администрацията му по-късно да уточни, че става дума по-скоро за преструктуриране, отколкото за пълно изтегляне, посланието беше ясно – Вашингтон постепенно измества стратегическия си фокус към Азия и очаква Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност. Рюте на практика признава това. Според него подобна промяна е „здравословна“, защото европейските държави са достатъчно богати, за да изградят по-силни отбранителни способности.
Между зависимостта от САЩ и стратегическата автономия
Новата стратегия на Рюте обаче разкрива и дълбокото напрежение между НАТО и Европейския съюз. Докато генералният секретар на алианса насърчава по-тясно сътрудничество с американската военна индустрия, Брюксел развива собствена политика за подкрепа на европейските производители на оръжие.
ЕС вече подготви многомилиардни програми и механизми за финансиране, насочени към укрепване на европейската отбранителна индустрия. Идеята е Европа да намали зависимостта си от американски технологии и доставки, особено след серията кризи през последните години. В Брюксел все по-често се говори за „стратегическа автономия“ – концепция, според която Европа трябва да може да защитава интересите си дори при ограничена подкрепа от Вашингтон.
Точно тук възниква рискът от конфликт. Ако НАТО започне активно да насърчава покупките на американско оръжие, това може да се сблъска с политиката на ЕС за приоритетно финансиране на европейски компании. Част от европейските дипломати вече предупреждават, че САЩ не са достатъчно надежден партньор и че континентът не може безкрайно да зависи от решенията на американската администрация.
Проблемът се задълбочава и от факта, че войната в Украйна, както и напрежението в Близкия изток, изчерпват запасите от модерни оръжия и боеприпаси. Системи за противовъздушна отбрана като „Пейтриът“, високоточни ракети и артилерийски снаряди се произвеждат с по-бавни темпове от необходимото. НАТО се опасява, че ако конфликтите продължат със същата интензивност, съюзниците могат да се окажат с недостатъчни резерви.
Затова Рюте поставя индустриалното производство в центъра на стратегията за сигурност. Според него въпросът вече не е дали държавите трябва да правят повече, а колко бързо могат да превърнат политическите обещания в реални способности. Алиансът планира и обновяване на подхода си към отбранителната индустрия, включително чрез включване на технологични стартъпи и иновативни компании в учения и проекти на НАТО.
Русия, Украйна и страхът от отслабване на НАТО
Въпреки всички вътрешни спорове, Русия остава основната причина НАТО да се стреми към ускорено превъоръжаване. Рюте многократно подчертава, че Москва продължава да бъде най-голямата заплаха за евроатлантическата сигурност. Според него след 2022 г. Русия е задълбочила сътрудничеството си с Китай, Иран и Северна Корея, а това създава нов глобален блок, способен да оспорва западното влияние.
Особено тревожна за НАТО е ролята на Китай, който според Рюте подпомага Москва чрез доставки на технологии и стоки с двойно предназначение, използвани във военната индустрия. Това кара алианса да разглежда конфликта в Украйна не просто като регионална война, а като част от по-широк геополитически сблъсък.
Паралелно с това несигурността около американската подкрепа поражда сериозни опасения в Европа. Решението на Тръмп да намали броя на американските войски на континента се възприема като предупреждение, че САЩ могат постепенно да ограничат ролята си в европейската сигурност.
Макар Рюте да настоява, че Вашингтон остава ангажиран с НАТО, европейските правителства все по-активно обсъждат сценарии, при които ще трябва да разчитат повече на собствените си сили. Очакванията са, че срещата на върха в Анкара през юли ще покаже дали Рюте е способен да удържи единството в алианса. От една страна той трябва да убеди Тръмп, че НАТО носи икономически и стратегически ползи за САЩ. От друга – да успокои европейците, че алиансът няма да се превърне в инструмент за налагане на господството на американската военна индустрия.
Предизвикателството е огромно, защото НАТО сега е изправен едновременно пред външна заплаха от силни външни съперници и вътрешно напрежение между собствените си членове. Рюте се опитва да превърне отбранителната индустрия в новата обединяваща тема за съюза, но не е сигурно дали тази стратегия ще проработи.
