В Брюксел назрява нов дебат за начина, по който блокът провежда външната си политика. В центъра на дискусията е Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) – дипломатическият корпус на Съюза, който бе създаден през 2010 г. след влизането в сила на Договора от Лисабон. Повод за спора станаха предложения, подготвени от няколко държави, сред които Франция и Германия, които поставят под въпрос сегашния модел на европейската дипломация и настояват за радикално преструктуриране на институцията.
Според публикации на „Файненшъл Таймс“, „Ройтерс“ и „Политико“ в Париж и Берлин все по-често се обсъжда дали дипломатическата служба на Кая Калас изпълнява ефективно функциите, за които е създадена. Критиците твърдят, че службата се е превърнала в символ на сложната и често тромава институционална архитектура на Европейския съюз, при която различни органи упражняват почти едни и същи функции, а координацията между тях е оскъдна.
Дебатът за ползата от ЕСВД се разгръща в крайно неподходящ момент, когато Европа е изправена пред няколко сериозни геополитически предизвикателства едновременно – войната на Русия срещу Украйна, конфликтите в Близкия изток, напрежението около Китай, нестабилността в Африка и несигурните отношения със Съединените щати.
Тези кризи обаче позволиха да се види ясно, че сегашната система не реагира достатъчно бързо и последователно. Имаше случаи, в които председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и Калас излизаха с различни изявления за едни и същи събития, което озадачи чуждите дипломати.
Нарастващата роля на Комисията
Европейската служба за външна дейност разполага с повече от 140 дипломатически представителства по света и управлява бюджет от приблизително 1 милиард евро годишно. Тя трябва да подпомага върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас и да координира дипломатическите действия на общността.
На практика обаче външнополитическата инициатива все по-често се поема еднолично от Урсула фон дер Лайен. След началото на войната в Украйна именно тя се превърна в най-разпознаваемото лице на европейската външна политика. Комисията пое водеща роля при изготвянето на санкционните пакети срещу Русия, координирането на финансовата помощ за Киев, енергийната политика и стратегическите икономически отношения с партньори извън Европейския съюз.
Това създаде усещане, че част от функциите на ЕСВД постепенно се припокриват с тези на Европейската комисия. Освен това националните външни министерства на държавите членки продължават да играят ключова роля при формирането на външнополитическите позиции на съюза, което допълнително усложнява процеса на вземане на решения.
Според европейски дипломати това дублиране на компетенции е един от основните източници на напрежение между институциите. Когато една криза изисква незабавна реакция, често не се разбира кой трябва да поеме политическото лидерство – Европейската комисия, ЕСВД, Съветът на ЕС (лидерите на ЕС) или националните правителства.
Критиките към дипломатическата служба се засилиха драстично след назначаването на бившия естонски премиер Кая Калас за върховен представител на ЕС през 2024 година. Част от държавите членки смятат, че в някои случаи тя изразява позиции, които отразяват личната ѝ политическа линия, преди да бъде постигнат пълен консенсус между всички правителства. Особено чувствителни са въпросите, свързани с отношенията между Европейския съюз и Китай.
Други я обвиняват, че темата за Русия е първата и последната точка в дневния ѝ ред. В едно от интервютата ѝ за Ройтерс, Калас заяви, че „Дяволът все още живее в Русия“ и разказа за семейството на майка ѝ, което е било депортирано в Сибир през 1941 г. от съветската власт, която по това време смазва патриотичния елит в Естония и я окупира. Прадядо ѝ е един от политиците с водеща роля в създаването на независима република Естония през 1918 година.
Според някои дипломати семейната ѝ „фиксация“ върху Русия би попречила на качествената дипломация, ако започнат преговори с Москва в бъдеще.
Реформа или битка за влияние
Франция предлага няколко възможни сценария за реформа. Сред тях са поставянето на дипломатическата служба под по-пряк контрол на Европейската комисия, прехвърлянето на част от функциите към Съвета на ЕС или промяна на структурата така, че да се избегнат припокриващите се отговорности.
Появи се и предложение за засилване на позицията на Кая Калас. Според този вариант тя ще получи по-висок статут в Европейската комисия и ще координирала по-широк кръг от политики, включително търговия, международно развитие и външни отношения. Целта е да се създаде по-единен център за стратегическо управление на международната дейност на блока.
Всички тези идеи за преструктуриране са признание на факта, че съвременната дипломация вече не се ограничава до традиционните политически отношения между държавите. Санкциите, търговските споразумения, енергийната сигурност, технологичната конкуренция и инвестиционната политика все повече се превръщат в инструменти на външната политика. В тези сфери Европейската комисия разполага с далеч по-големи правомощия от дипломатическата служба.
Самата Калас реагира предпазливо на предложенията. В писмо до служителите на ЕСВД тя подчертава, че институцията е доказала своята стойност, особено след руската инвазия в Украйна. Според нея „службата е допринесла за координацията между държавите членки и за поддържането на международните партньорства на Европейския съюз в период на сериозна геополитическа нестабилност.“
Въпреки това тя призна, че дебатът за отношенията между Европейската комисия, държавите членки и дипломатическата служба съществува още от създаването на ЕСВД. Според нея е напълно логично той да се засили в условията на безпрецедентни международни предизвикателства.
Много дипломати обаче смятат, че истинският проблем не е институционалната структура, а правилото за единодушие при вземането на решения по външнополитически въпроси. Докато всяка от 27-те държави членки разполага с право на вето, дори най-добре организираната дипломатическа служба трудно би могла да осигури бързи и решителни действия.
Спорът около бъдещето на Европейската служба за външна дейност прераства в по-широк дебат за това какъв международен играч иска да бъде Европейският съюз. Ако Брюксел желае да играе по-значима роля в световната политика, ще трябва да намери пресечната точка между националния суверенитет на държавите членки и необходимостта от по-бързо и по-централизирано вземане на решения.
