Когато става въпрос за храненето на пчелите, не всеки прашец е еднакво ценен. Ново изследване, ръководено от University of Oxford, установява, че медоносните пчели променят количеството прашец, което консумират, за да постигнат правилен баланс на хранителните вещества.
Докато пчелите използват нектара от цветята като източник на захар, прашецът е основният им източник на протеини. Проучването, публикувано в научното списание Current Biology, показва, че много цветя поотделно не съдържат всички незаменими аминокиселини (градивните елементи на протеините), от които пчелите се нуждаят, за да се развиват нормално.
„Често се приема, че прашецът е почти идеална храна за пчелите, но всъщност той представлява мъжката полова клетка на растенията и, за разлика от нектара, рядко се произвежда единствено като награда за опрашителите“, обяснява водещият изследовател Джералдин Райт, професор в катедрата по биология на Оксфордския университет.
„Това създава конфликт на интереси между растението и опрашителя.“
Как пчелите компенсират липсите?
За да преодолеят този проблем, пчелите променят количеството прашец, което консумират, така че да си осигурят правилен баланс от незаменими аминокиселини.
Изследователите анализирали аминокиселинния състав на тъканите на медоносните пчели и го сравнили с този на 99 вида цъфтящи растения във Великобритания.
След това създали изкуствени хранителни режими, които имитирали:
- аминокиселинния състав на пчелните тъкани;
- състава на различни видове прашец.
Тези диети били давани на новоизлюпени работнички при контролирани лабораторни условия.
Експериментите показали, че повечето видове прашец не съответстват добре на нуждите на пчелния организъм.
Пчелите, хранени с диети, чиито аминокиселинни профили били по-близки до тези на собствените им тъкани:
- приемали повече храна;
- увеличавали телесната си маса;
- консумирали повече протеини.
Учените предположили, че една конкретна аминокиселина – хистидинът – може да играе важна роля.
Хистидинът е незаменима аминокиселина, необходима на пчелите в сравнително малки количества.
Когато на пчелите били давани диети с високи нива на хистидин спрямо други аминокиселини, важни за растежа и развитието, те започнали да ядат по-малко.
Според изследователите това може да е знак за механизъм за обратна връзка, който предпазва пчелите от потенциално вредните ефекти на прекомерния прием на определени аминокиселини.
Тайната на „пчелния хляб“
Учените изследвали и така наречения пчелен хляб – вещество, с което пчелите хранят своите ларви.
Той се получава от прашец, събран от различни видове цветя.
След това се консумира от пчелите-кърмачки, които преобразуват хранителните вещества в специални секрети за хранене на ларвите.
Изследването установява, че пчелният хляб има много по-добре балансиран аминокиселинен профил от повечето отделни източници на прашец.
Още по-впечатляващо е, че пчелното млечице, с което се хранят бъдещите майки-пчели, почти напълно съответства на аминокиселинния състав на пчелните тъкани.
Това показва, че смесването и обработката на прашеца позволява на медоносните пчели да преодолеят хранителните ограничения на отделните растения.
Значение за опазването на опрашителите
При други видове пчели, като земните и самотните пчели, прашецът се дава директно на потомството без подобна преработка.
Затова те могат да изпитват затруднения в набавянето на достатъчно хранителни вещества, ако средата им не предлага разнообразие от цъфтящи растения.
Според изследователите това е важен извод за програмите за подпомагане на опрашителите.
„Нашите резултати показват, че засаждането на растения за опрашители не трябва да се фокусира единствено върху осигуряването на цветове през целия сезон, а и върху разнообразието от източници на прашец“, казва Урайт.
„Разнообразната диета може да е жизненоважна за пчелите, за да получат правилния баланс на хранителни вещества.“
Четете още: Струва ли си да приемате глутатион като хранителна добавка
