Д-р Асен Меджидиев – единственият кандидат за подуправител на Националната здравноосигурителна каса, номиниран от „Прогресивна Бълария“, обяви, че ако бъде избран за поста, ще работи в клиничните пътеки да бъде включен и лекарският, и сестринският труд. Това бе една от точките му, които той изложи пред депутатите в здравната комисия в 52-рото Народно събрание, при представянето на виждането си за работата си в НЗОК, където той подчерта, че ще подпомага дейността на управителя на Здравната каса – Петко Стефановски. В тази своя дейност той ще следва няколко основни принципа като лоялност, прозрачност, максимално ефективен качествен контрол, доверие в институциите, издигане на интереса на здравноосигурените лица.
Д-р Меджидиев изброи и други водещи принципи, от които ще се води в работата си:
– Подобряване на институционалния контрол при изразходването на публичния ресурс в НЗОК;
– Тясно сътрудничество между ръководството в НЗОК и държавните институции в областта на здравеопазването, в това число и с Народното събрание за намиране на законодателни решения, които да допринесат за по-добро разпределение и усвояване на публичния ресурс за здраве;
– Подобряване на достъпа до здравни услуги на българските граждани и на тяхната удовлетвореност от здравната система
– Създаване на условия и гаранции за повишаване на качеството на медицинските и денталните дейности, заплащани от НЗОК, и повишаване удовлетвореността от предоставените здравни услуги;
– Разширяване на мерките за подобряване информираността на пациента;
– Осигуряване на адекватно финансиране на извънболничната помощ с приоритет към профилактиката с цел намаляване на хоспитализациите;
– Подобряване на достъпа до дентална помощ и подобряване на достъпа до медицинска помощ в областта на палиативните грижи и продължителното лечение;
– Пълна и надежда интеграция на електронните информационни системи на НЗОК с НЗИС в Министерството на здравеопазването с информационни системи на други институции като НАП и други, чрез което ще се повишат аналитичните и контролните способности на Здравната каса. В момента информационните системи на НЗОК и НЗИС не могат да осигурят бърз анализ на данните, които да позволяват улавянето на необичайни отклонения от установените изисквания.
– Задълбочен преглед и промяна на алгоритмите при изискванията в много клинични пътеки и амбулаторни процедури.
След това той изброи и няколко конкретни мерки, които по думите му могат успешно да се превърнат в текущи задачи.
1. Анализиране на слабите страни в институционалния контрол в системата на НЗОК и в районните каси;
2. Извеждане на административни мерки за преодоляване на слабите страни и елиминиране на предпоставките за пропуски в регулаторната правна рамка на контролната дейност и тяхното аргументиране пред органите на изпълнителната и законодателната власт;
3. Включване в контролната дейност на НЗОК на експерти, излъчени от бордовете по специалности на Българския лекарски съюз – нещо, което е заложено още от 2021 г.-2022 г., но не се изпълнява. Целта е да има списъци с лекари, излъчени от бордовете по специалности, които да бъдат предоставени от БЛС и когато се назначава проверка в някое лечебно заведение и в съответната клиника, НЗОК да повика специалист, включен в списъците, който да може да извърши контрол върху самата медицинска дейност.
4. Остойностяване на лекарския и сестринския труд и залагането му в клиничните пътеки. По този повод д-р Меджидиев уточни, че е работел по тази идея като служебен министър на здравеопазването в кабинета на Гълъб Донев през 2022 г. и през 2023 година. Според него така ще се подобри заплащането на медицинските специалисти и ще отпаднат допълнителните материални стимулирания.
5. Ограничаване до минимум на хоспитализациите, които се акумулират на формален и количествен принцип заради клиничните пътеки;
6. Създаване на аналитичен отдел в НЗОК от добри ИТ-специалисти, които ежеседмично и ежемесечно да правят сравнителен анализ с европейските показатели, като например брой хоспитализации по съответната диагноза;
7. Въвеждане на анкетни карти за пациентите, в които те да правят оценка при хоспитализациите, по време на престоя си и при изписването. На база тези анкетни карти, от които ще става ясна удовлетвореността на пациента, ще се формира коефициент, който ще участва при формирането на плащанията. При добри показатели – заплащането ще се повишава, а при лоши – ще намалява.
8. Разработване на механизми за ограничаване на плащанията на пациентите – по този въпрос НЗОК ще съдейства активно на Министерството на здравеопазването с проучване и обобщаване на случаите и причините за доплащане на медицински и други услуги.
9. Разработване на механизми за проследяване удовлетвореността на пациентите. Ще бъде създадена централизирана електронна система за събиране и обработка на информацията за удовлетвореността на пациентите.
10. Интеграция и подобряване на функционалностите на информационните системи, включително подобряване на свързаността и технологичните възможности – като единна точка за вход на данните, формиращи здравните записи; осигуряване на надеждността на данните и елиминиране на дублажи и непълнота на данните в информационните системи;
11. Подобряване на информираността на пациента с различни политики и мерки като персонално известяване, проследимост на действията на здравните органи и обратна връзка. Премахване на здравните книжки и модел на регистрация на данните по електронен път;
12. Подобряване на механизма за предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК при изразходване на средства за лекарства. Наблюдава се тенденция на непрекъснато увеличаване на сумите, които притежателите на разрешение за употреба трябва да възтановят на НЗОК. По този повод Меджидиев коментира, че разходите за лекарствени продукти представляват един от най-бързо нарастващите компоненти в бюджета на Здравната каса. Според него е необходим балансиран подход, който да гарантира както достъп на пациента до ефективно лечение, така и устойчивост на публичните средства. За целта ще се използва потенциалът на дигитализацията като инструмент за предварителен контрол в реално време при предписване на лекарствените продукти, при проследяване на разходите и за оценка на съответните терапевтични резултати.
13. По отношение на лекарствата, предписани за домашно лечение, д-р Меджидиев предвижда засилен контрол, включително, където е възможно, и медицински.
14. По отношение на лекарствените продукти, заплащани в болничната пациентска помощ, извън стойността на оказваните медицински услуги, ще се създаде техническа възможност за прилагане на контроли за автоматична проверка в реално време, като основната цел ще е недопускане на издаване на протокол от клинична онкологична комисия по химиотерапия и протокол за лекарствено лечение по хематология, които не съответстват на контролите. Тук д-р Меджидиев разясни подробно какви параметри ще съдържат контролите, уточнявайки, че проверки на НЗОК били регистрирали сериозни нарушения при изписването на подобни лекарства.
15. Предлагане на специфични условия в договорите на изпълнителите и на доболничната помощ, и на извънболничната помощ в райони със слабо развита инфраструктура, като първо, съвместно със Здравното министерство ще се прави анализ на потребностите по райони; второ – ще се разработи пътна карта на пациента по областните и общински центрове; трето – ще се въведат механизми за стимулиране на дейността и развитието на болничните структури в районите без добро покритие и осигуреност на болнична помощ.
В частта на изслушването – с въпросите от страна на депутатите – най-острите от тях бяха насочени към дейността на д-р Меджидиев като служебен министър на здравеопазването в кабинета на Гълъб Донев.
Д-р Александър Симидчиев от „Демократична България“ го попита за обществена поръчка за медицински хеликоптери, която първо е спряна с аргумента, че се предлага твърде завишена цена, а после, след като е обявена нова обществена поръчка, но с пряко договаряне, тя е спечелена от първия и единствен кандидат, явил се при отменената поръчка. Д-р Меджидиев обясни, че той не е изготвял нито първата, нито втората поръчка, а е извикал Агенцията по обществени поръчки да проучи казуса. Той добави, че е готов да обсъжда всеки проблем с политическите партии, като подчерта, че може да провежда с тях регулярни – седмични срещи.
Въпрос му бе поставен и за отношенията му с д-р Момчил Мавров, когато той е бил началник на кабинета му в Министерството на здравеопазването. Д-р Меджидиев обясни, че той няма пряко отношение към назначението му, но че в качеството си на началник на кабинета, д-р Мавров се е справял перфектно със задълженията си.
