На 12 юли през 1991 г. седмото Велико народно събрание приема Конституцията на Република България с подписите на 309 депутати, четирима подписват по-късно. Според нея България е парламентарна република. Тя е единна държава, в която не се допускат автономни териториални образувания.
Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото – политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя най-важните институции в държавата: Народно събрание, Министерски съвет, Президент, съдебна система и органите на местното самоуправление.
В основния закон са посочени принципите на демократичната избирателна система –
общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на собственост – частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи на гражданите и основните задължения на гражданите, държавният герб и печат, химнът, знамето и столицата на Република България.
Седмото Велико народно събрание приема Конституцията на Република България за около година. Четвъртото гласуване (чрез подписване) завършва на 12 юли 1991 г., на следващия ден Конституцията е обнародвана (Държавен вестник, бр. 56) и влиза в сила от 13 юли.
Преамбюлът, който е редактиран от Валери Петров, гласи: „Ние, народните представители от Седмото велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ, като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост; като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност; като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България, прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази КОНСТИТУЦИЯ“
В следващите години в Конституцията на Република България са извършени общо шест промени.
Седмото Велико Народно събрание започва работа на 10 юли 1990 година. Основната му цел е изработване и приемане на нова Конституция на България. След гласуването ѝ Седмото Велико Народно събрание приема функцията на обикновено Народно събрание – до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска.
Народното събрание е свикано след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. и постигнатите споразумения на Националната кръгла маса. Изборите за него са първите свободни и демократични избори в страната, проведени след 1931 година. Гласуват общо 6 976 620 или 90.79% от всички имащи право на глас. БСП тогава получава 47.1% от гласовете, СДС – 36.2%, ДПС – 5.75 %, БЗНС – 4%, а Отечественият съюз – 0.5 процента.
На 12 юли 1991 г. е приета Конституцията на Република България. Тя налага държавно устройство, основано на разделение на властите и въвежда институцията на едноличен държавен глава – президент. Свикване на Велико Народно събрание (400 народни представители) се предвижда в случаите, когато се променя формата на държавно управление и устройство, както и конституцията на страната. Обикновеното народно събрание се избира за срок от 4 години и в него участват 240 народни представители. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на Основния закон на републиката.
