Със 134 гласа „За“, 9 „Против“ и без „Въздържал се“ депутатите приеха промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, предложени от Румяна Петрова и група народни представители от „Прогресивна България“, с които се удължава срокът на валидност на становището за присъединяване на производителите на вятърна енергия от три на девет месеца. Промяната е свързана с изпълнението на мярка по НПВУ – Националният план за възстановяване и устойчивост.
Освен това приетите промени целят опростяване на процедурите, свързани с инсталирането и присъединяването на енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. По-конкретно в заключителните разпоредби се предлагат промени в Закона за енергетиката, с които да се улесни процедурата по лицензиране на дейността по разпределение на електрическата енергия в мрежата с цел стимулиране на производството, включително чрез намаляване на административната тежест.
Депутатите приеха и срокът за предложения между първо и второ четене на законопроекта да бъде три дни.
Вносителите на предложението подчертаха, че законодателната промяна е свързана с ангажимент по НПВУ и ако мярката не бъде изпълнена, Европейската комисия ще наложи глоба, като максималният й размер може да достигне 437 млн. евро.
В мотивите към законопроекта е записано, че промяната е с оглед постигането на целта за неутралност по отношение на климата в ЕС до 2050 г., както и за постигане на междинната цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 година. Цели се постигане и на общата цел на ЕС делът на енергията от ВЕИ да бъде 42.5 процента.
По време на обсъждането на мярката Коста Стоянов от „Възраждане“ обърна внимание, че след като поставянето на съоръженията за ВЕИ се превръща в държавна политика, то трябва да се даде отговор на няколко конкретни въпроса – как тези съоръжения ще бъдат демонтирани и рециклирани и кой ще плати за това. Той попита има ли българската държава волята и механизмите да защити плодородната българска земя, горите и обществения интерес в дългосрочен план.
Депутатът от „Възраждане“ отбеляза, че през последните години парламентът прави десетки промени, с които съкращава срокове и облекчава административни режими с цел по-лесното изграждане на ВЕИ, като всеки път аргументите са едни и същи – европейски изисквания, Зелената сделка, Националният план за възстановяване и устойчивост, необходимостта да усвоим европейски средства. В същото време не се говори за цената, която ще платят следващите поколения. Според депутата от „Възраждане“ и ВЕИ имат своята цена, дори и тя да не се вижда веднага.
Коста Стоянов настоя за подробен анализ – какъв процент от плодородната българска земя вече е загубен за земеделието? Къде е оценката как тези проценти ще се отразят върху продоволствената сигурност на България след 20 или 30 години?
Къде е гаранцията, че след като ВЕИ-съоръженията престанат да бъдат използвани, терените ще бъдат възстановени и кой ще плаща за демонтажа, кой ще финансира рекултивацията, как точно ще се рециклират съоръженията.
Коста Стоянов отчете, че от правителството са обявили, че работят по определението на приоритетни зони за развитие на вятърната енергия, но според него от екоминистерството пропускат един детайл – тези зони не ограничават изграждането на вятърни паркове извън тях.
„Те единствено осигуряват по-бързото административно обслужване на определената енергия и проекти„, обяви Коста Стоянов и настоя за въвеждане на задължителни механизми за демонтаж и рекултивация, обвързани с реални финансови гаранции от страна на инвеститорите.
Коста Стоянов подчерта, че от „Възраждане“ не са против развитието на възобновяемите енергийни източници, нито са против новите технологии, но са против философията – първо улесняваме инвестициите, а след това мислим за земята, горите, рекултивацията, рециклирането и дългосрочния интерес на българската държава.
