България и Аржентина с валутните си бордове бяха рекламните пана на проф. Стив Ханке за неговото фискално изобретение. После пътищата на двете държави се разделиха. Аржентина отхвърли рестриктивната система, разхлаби колана и фалира. После се оживи, но изпадна в свръхдефицит. И най-после излезе на бюджетен плюс. България планомерно напусна борда в датата и часа на влизането си в Еврозоната и … последва Аржентина с голяма дупка в хазната. Над въпроса „ А сега накъде?” продължава да тегне мъгла. В Аржентина последният обрат започна през есента на 2023 г., когото кандидат-президентът Хавиер Милей размаха моторна резачка на предизборно събитие и заяви, че ще реже бюрокрацията, корупцията и свръхдефицита в хазната.
Ще орежа управляващата „каста“, каза този „анархокапиталист“, както се определи самият той. След това Милей спечели балотажа на президентските избори в Аржентина с близо 56% от гласовете.
Дотук почти нищо различно в сравнение с България, нали?
Ако говорим за общия бюджетен дефицит (включително лихвените плащания), най-дълбокият дефицит в съвременната история на Аржентина е около 7% от БВП през 2001 г., в разгара на кризата, довела до държавния фалит.
През 2023-та (последната година преди управлението на Хавиер Милей) първичният бюджетен дефицит е около 2.9% от БВП, а общият бюджетен дефицит е приблизително 4.6% – 4.9% от БВП. През 2024 г. обаче – изненада, Аржентина обърна дефицита в първичен излишък от около 1.8% от БВП и общ бюджетен излишък от около 0.3% от БВП. През миналата година резултатът се затвърди. Правителството отчете първичен излишък 1.4% от БВП и общ бюджетен излишък около 0.2–0.3% от БВП.
Към началото на август тази година положението остава значително по-добро отпреди реформите. Кабинетът продължава да следва политика на строга фискална дисциплина. През юни имаше еднократен месечен първичен дефицит, но властите и МВФ запазиха целта за първичен излишък около 1.4% от БВП за цялата 2026-та.
С други думи Аржентина премина от дефицит от близо 5% от БВП през 2023 г. към лек бюджетен излишък през 2024–2025 г. и сега се стреми да запази този резултат въпреки временните месечни отклонения.
Аржентина не излезе от фалита с една-единствена мярка. След най-големия си държавен фалит през 2001 г. тя премина през дълъг процес, който включваше преструктуриране на държавния дълг – през 2005 и 2010 г. повечето кредитори приеха да заменят старите облигации с нови, като се отказаха от значителна част от вземанията си.
Страната се отказа от фиксирания курс към щатския долар. Това направи износа по-конкурентен, но първоначално доведе до висока инфлация. Държавата хвана момента за икономически растеж, подпомогнат от високите световни цени на селскостопанските суровини. Много важно – затегна се бюджетната политика и постепенно се възстанови доверието на пазарите.
През последните години правителството на Хавиер Милей предприе радикални мерки: сериозно намаляване на бюджетния дефицит, дерегулация на икономиката, ограничаване на паричното финансиране и постепенно премахване на валутните ограничения.
Това доведе до спад на инфлацията, но с цената на болезнени икономии и социални последици. През 2025-та Аржентина сключи и нова програма с МВФ за 20 млрд. долара в подкрепа на реформите.
Какво става в далечна България?
В края на юли тази година България прие Бюджет 2026 със свръхдефицит от 5.7% от БВП, или близо 7.2 млрд. евро, и в нарушение на Закона за публичните финанси.
Максималният размер на новия дълг, който може да бъде поет тази година, е 10.1 млрд. евро, включително до 3.26 млрд. евро по европейския инструмент на отбраната SAFE.
Управляващите от „Прогресивна България“ не припознават бюджета за тази година като свой и обещават техните политики да бъдат заложени в Бюджет 2027, за който са заложили дефицит от 3.8% от БВП. В него, твърдят, ще има и социален пакет.
Самият Румен Радев през юни заяви, че България е наследила значителен проблем с публичните финанси и че предложената от ЕК процедура за свръхдефицит е следствие от натрупани проблеми в предишни управления. Той говори и за над 2,2 млрд. евро неразплатени задължения, които според него представляват „скрит дефицит“.
А през юли, при представянето на бюджета за 2026-та, Радев оповести, че кабинетът започва подготовката на следващия бюджет, като определя настоящата година като преход към по-устойчива финансова рамка.
Тези дни се появи и управленска програма. В нея се вижда ангажимент от типа „дефицит 3,8% през 2027 г. и 3% през 2028 г.“. Тя формулира крайната фискална цел като „дефицитът трайно да остане под 3% от БВП.“
Тоест 3-процентната граница не се постига през 2026 или 2027 г., а е поставена като цел за 2028 година. Никакъв стремеж към нулев дефицит, камо ли за бюджетен излишък. Напротив: „Ще направим всичко възможно през следващите години да вкараме бюджета в някакви нормални рамки„, закани се Радев.
„Някакви нормални рамки”? Какво ли пък значи това?
Важно е – дори е неотложно – да вземем назаем „резачката” от Милей.
