Хората с астма може да получат също толкова голяма полза от увеличаването на броя на ежедневните си крачки, колкото и от структурирана програма за аеробни упражнения, показва ново проучване.
И двата подхода подобряват качеството на живот, облекчават депресията и тревожността и помагат за по-добрия контрол на астмата, съобщават изследователите в списание Pulmonology.
„Аеробните тренировки обаче изискват повече оборудване и трябва да се провеждат под наблюдение“, отбелязва водещият изследовател Дейвид Хален Араужо Пинейро, физиотерапевт от Университета на Сао Пауло в Бразилия.
„При обикновеното ходене, от друга страна, чрез увеличаване на ежедневния брой крачки пациентите могат по-лесно да контролират състоянието си и да получат допълнителни ползи, като по-добро качество на живот и намаляване на симптомите на тревожност и депресия“, казва той.
Предишни проучвания са установили, че пациентите с астма, които правят 7500 крачки дневно, постигат по-добър контрол над заболяването, посочва Пинейро.
За новото проучване изследователите са включили 52 пациенти с неконтролирана астма, които са били физически неактивни. Те са били на възраст между 18 и 65 години.
Половината от участниците са били включени в програма с две 45-минутни аеробни тренировки седмично на бягаща пътека, провеждани под професионално наблюдение.
На останалите участници са били предложени една 90-минутна образователна и консултативна сесия седмично. По време на тези срещи те са били насърчавани да ходят повече и да си поставят седмични цели за броя на крачките. На тези пациенти е бил предоставен смарт часовник за проследяване на крачките.
И двете групи са участвали в програмите в продължение на осем седмици, след което са били оценени контролът на астмата и качеството им на живот. Изследователите са направили и последваща оценка четири месеца по-късно.
„Направихме това, за да не им влияем и да им позволим да продължат нормалното си ежедневие“, обяснява Пинейро. „След четири месеца много от пациентите от групата с аеробни тренировки съобщиха, че са започнали да посещават фитнес зала, за да използват бягаща пътека, докато пациентите от групата с поведенческата интервенция продължиха да ходят като част от ежедневието си.“
Изследователите съобщават, че и двете групи са постигнали сходни ползи по отношение на контрола на астмата и качеството на живот.
Групата с аеробни тренировки е увеличила средно броя на ежедневните си крачки с 1537 след края на тренировъчния период. При проследяването обаче увеличението е било само 983 крачки.
За сравнение, хората, които са били насърчавани просто да ходят повече, са увеличили дневните си крачки с 1126, но четири месеца по-късно са правели средно 996 крачки повече спрямо началото.
„Това беше интересно наблюдение“, казва Пинейро. „След четири месеца броят на крачките, регистрирани от групата с поведенческата интервенция, беше малко по-висок от този на групата с аеробни тренировки.“
Той обаче предупреждава, че физическите упражнения не трябва да се разглеждат като алтернатива на лекарствата за астма.
„И аеробните тренировки, и поведенческата интервенция допълват медикаментозното лечение“, казва Пинейро. „Никога не трябва да спираме лечението, предписано от лекаря.“
Четете още: 4 упражнения със собствено тегло, които успешно възстановяват загубената мускулна маса след 45 години
