Хората навсякъде споделят пулса си в покой – от приложенията за запознанства до Instagram Stories. Но дали ниската стойност наистина доказва, че си здрав?
Разбирането на сърдечната честота е важно не само за постигането на оптимална физическа форма – то може да помогне и за намаляване на риска от травми и стрес, а дори и за прогнозиране на заболявания.
Приложението за запознанства не е единственото място, където ниският пулс в покой (RHR) се превръща в повод за демонстрация на добра физическа форма. Хората споделят и екранни снимки на данните от своите здравни тракери – информация, която преди са преглеждали насаме или са споделяли поверително с фитнес треньор или медицински специалист.
Дори професионалният спорт започва да изтъква този показател. По време на колоездачното състезание „Тур дьо Франс“ компанията Whoop показваше по телевизията на живо пулса в покой на професионални колоездачи като Матийо ван дер Пул и Тадей Погачар. При тях стойностите падаха до високите 30 удара в минута.
„Това е като богатите хора, които се хвалят с ламборгинитата си“, казва Хенри Лау, силов треньор от Провидънс, Роуд Айлънд.
Но за разлика от Lamborghini, пулсът в покой не е просто нещо, с което да се похвалиш. Проучване от 2021 г., публикувано в European Journal of Preventive Cardiology, установява, че хората с пулс в покой над 70 удара в минута са изложени на по-висок риск от сърдечносъдови заболявания и смъртност от всякакви причини.
Д-р Джефри Хсу, спортен кардиолог в UCLA Health и кардиолог на отборите „Лос Анджелис Лейкърс“, „Спаркс“ и „Доджърс“, обяснява, че в сравнение с други сложни показатели от носимите устройства – например оценката за съня или вариабилността на сърдечната честота (HRV) – пулсът в покой има реална научна основа като символ на статус. Той може да даде моментна представа за сърдечносъдовата ви форма, а проследяван във времето, да подскаже какъв е рискът ви от заболявания, свързани с напредването на възрастта.
По-конкретно, пулс в покой под 60 удара в минута може да е признак, че кухините на сърцето са се увеличили, а сърдечният мускул е станал по-силен. Така сърцето може да изпомпва повече кръв с всеки удар и да бие по-рядко, като същевременно осигурява необходимия кислород на организма.
Това прави пулса в покой особено удовлетворяващ показател за хората, които обичат да сведат физическата си форма до едно-единствено число и да следят как то се променя.
Роберто Клементе, бегач от Ню Йорк, се гордее с ниския си пулс в покой и от време на време го споделя в личните си Instagram Stories. През последните няколко години, докато е бягал средно между 40 и 80 мили седмично, той е наблюдавал как стойността постепенно намалява.
„Това не само показва колко усилия съм вложил в тренировките си, но и колко съм отдаден на намаляването на стреса във всички аспекти на живота си“, казва той. „Това е знак за начина на живот и здравословните навици, които поставям на първо място всеки ден.“
Да се хвалиш с пулса си в покой като с медал за заслуги обаче може да се окаже проблем, ако числото се превърне в самоцел.
„След определен момент това може да стане изключително контрапродуктивно“, казва Кайл Паркър, личен треньор от Ню Йорк. „Хората могат да правят безкрайно много кардио в стремежа си да постигнат по-ниска стойност на часовника си, но по пътя могат да увредят ставите си, да влошат сърдечносъдовата си форма и да разрушат всичко, което наподобява балансиран начин на живот.“
Ако хората увеличават часовете си бягане само за да постигнат число, което ще впечатли околните, рискуват и да претренират, добавя д-р Хсу.
Четете още: Вдигането на тежести променя мастната тъкан много преди да отслабнете
