Децата, които консумират повече ултрапреработени храни, показват по-силна активност в мозъчната система за възнаграждение, когато гледат изображения на апетитно изглеждащи храни. Тези мозъчни реакции са свързани с увеличаване на телесните мазнини една година по-късно.
Резултатите от изследването, публикувани наскоро в научното списание JAMA Network Open, предполагат, че при консумация на повече ултрапреработени храни мозъкът може да стане по-чувствителен към визуалните сигнали, свързани с храната.
Ултрапреработените храни са промишлено произведени хранителни продукти, като зърнени закуски, пакетирани хлябове и инстантни супи. Те са създадени така, че да имат привлекателен вкус, да бъдат удобни за консумация и да имат дълъг срок на годност.
Често съдържат изкуствени подсладители, оцветители и други съставки, които обикновено не се използват при домашното приготвяне на храна.
Средно децата в САЩ получават около 67% от дневните си калории от ултрапреработени храни.
Предишни проучвания свързват тези продукти с наддаване на тегло, диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания. Все още обаче не е напълно ясно каква роля играе мозъчната система за възнаграждение за възникването на тези рискове.
Новото изследване, финансирано отчасти от Националните здравни институти на САЩ (NIH), събира данни от магнитнорезонансни изследвания на мозъка, информация за хранителните навици и показатели за телесния състав на децата, за да допринесе за изясняването на този въпрос.
„Мозъците на децата все още се развиват, навиците им се формират, а хранителните им предпочитания тепърва се изграждат. Това е важен период, през който мозъкът е изключително чувствителен към храната и средата, в която тя се предлага“, обяснява д-р Катлийн А. Пейдж, старши автор на изследването, професор по медицина и педиатрия и съ-ръководител на отдела по ендокринология и диабет към Медицинския факултет „Кек“ на USC.
„Особено важно за нас е да разберем тези процеси при децата, защото вярваме, че ранната намеса може да доведе до реална промяна.“
Връзката между ултрапреработените храни и наддаването на тегло
В изследването участват 46 деца на възраст от 7 до 10 години, включени в дългосрочното проучване BrainChild, което изследва риска от диабет и затлъстяване.
Всички деца са с нормално тегло в началото на проучването. Това позволява на изследователите да се съсредоточат върху ранните рискове, свързани с консумацията на ултрапреработени храни.
В началото на изследването учените правят магнитнорезонансни изследвания на мозъка на всяко дете, докато то разглежда снимки на силно апетитно изглеждащи храни, например бисквити или пържени картофи.
Изследователите събират и данни за:
- Хранителните навици.
- Индекса на телесната маса (ИТМ).
- Процента телесни мазнини.
- Обиколката на талията.
Една година по-късно те измерват повторно индекса на телесната маса, процента телесни мазнини и обиколката на талията.
Резултатите показват, че децата, които консумират повече ултрапреработени храни, имат по-силни мозъчни реакции към изображенията на храна в област, наречена дорзален стриатум.
Тази мозъчна област участва в процесите на възнаграждение и мотивация.
По-силните реакции в дорзалния стриатум са свързани и с увеличаване на индекса на телесната маса и процента телесни мазнини една година по-късно.
Като цяло в края на изследването децата, които консумират повече ултрапреработени храни, имат по-голяма обиколка на талията, по-висок индекс на телесната маса и по-висок процент телесни мазнини.
Когато изследователите вземат предвид различията в мозъчните реакции на децата към изображенията на храна, връзката между консумацията на ултрапреработени храни и показателите за телесния състав отслабва.
По-конкретно, връзката с индекса на телесната маса отслабва с 31%, а тази с процента телесни мазнини – с 44 процента.
Това предполага, че различията в мозъчните реакции могат отчасти да обяснят връзката между консумацията на ултрапреработени храни и наддаването на тегло.
„Това изследване надхвърля простото установяване на факта, че ултрапреработените храни са свързани с наддаването на тегло“, казва Пейдж.
„То всъщност ни дава представа за невробиологичните механизми, чрез които тези храни могат да бъдат свързани с промените в телесния състав с течение на времето.“
Изследователите подчертават, че отговорността за промяната на хранителните навици не бива да се възлага единствено на семействата и децата.
Причината е, че ултрапреработените храни често са сред най-достъпните, най-евтините и най-удобните варианти за хранене.
„Промяната на хранителната среда така, че хората да имат по-лесен достъп до по-здравословни и минимално преработени храни, е важна част от решението“, казва Пейдж.
Четете още: 5 растителни храни, които са изненадващо богати на желязо
