Едно изключително интересно ново проучване демонстрира, че структурирана програма за бързо ходене с висока интензивност може не просто да забави развитието на физическата крехкост, а дори да я обърне.
Почти всички приемат, че с напредването на възрастта възрастните хора неизбежно стават физически немощни. Те започват да ходят по-бавно, губят сила и изпитват затруднения при извършването на ежедневни дейности. Според общоприетите схващания това е нормална част от остаряването – сякаш стареенето е еднопосочен път към физически упадък.
Но това е погрешно схващане. Все повече научни изследвания показват, че когнитивните и физическите функции могат да се подобряват дори в напреднала възраст.
Как е проведено проучването?
В изследването били включени участници от 14 жилищни комплекса за възрастни хора в района на Чикаго. Някои от тях били предназначени за заможни обитатели, а други обслужвали предимно възрастни хора с ниски доходи. Тази социална и икономическа разнородност била търсена умишлено, обяснява Маргарет Данилович, физиотерапевт и водещ автор на научната публикация.
Всички участници били определени като хора в състояние на предкрехкост или крехкост въз основа на стандартизирана оценка. Тя включвала показатели като умора, апетит, измерване на силата на захвата на ръката и затруднения при изкачване на стълби или ходене на кратки разстояния.
Средната възраст на участниците била около 79 години. В началото на проучването повечето водели предимно заседнал начин на живот. Близо две трети използвали проходилки или бастуни.
Участниците били разпределени на случаен принцип в две групи. И двете групи провеждали по три тренировъчни сесии седмично, всяка с продължителност 45 минути.
През първия месец участниците постепенно свиквали с ходенето и увеличавали интензивността на тренировките.
След това изследователите приложили различен подход към двете групи.
В първата група участниците били насърчавани да достигнат над 70% от максималната си сърдечна честота. Изследователските асистенти използвали стандартизирани инструкции, за да ги подтикнат да ускорят крачката и да ходят възможно най-бързо, без да излагат безопасността си на риск.
Втората група тренирала същото време, но участниците били инструктирани да ходят спокойно, с непринудено темпо.
Резултатите след 16 седмици
След 16 седмици почти 70% от участниците в групата с високоинтензивно ходене показали намаляване на физическата крехкост. Оценката била направена със същите показатели за сила, физическа активност и общо здравословно състояние, които били използвани в началото на проучването.
Подобрение имало и в групата, която ходела спокойно. Въпреки това рискът от физическа крехкост бил почти три пъти по-нисък при хората, насърчавани да ходят с по-бързо темпо.
Този резултат бил особено удовлетворяващ за Данилович, която смята, че обществените нагласи към стареенето пречат на възрастните хора да постигнат възможно най-добро здравословно състояние.
На възрастните хора често се препоръчва да се щадят и да се придържат към леки упражнения, изхождайки от предположението, че повече натоварване би било прекалено трудно за тях.
„Отивате в център за възрастни хора и всички групови занимания по физическа активност се провеждат в седнало положение“, казва тя.
Макар подобен подход вероятно да е добронамерен и продиктуван от загриженост за безопасността на възрастните хора, „ние всъщност не им предоставяме интервенцията, от която се нуждаят, за да подобрят състоянието си“.
Предразсъдъците за стареенето могат да попречат на възстановяването
Укоренените представи за остаряването са толкова широко разпространени, че когато Данилович и екипът ѝ започнали да набират участници от жилищни комплекси за възрастни хора, някои от тях отказали да се включат.
„Това звучи опасно“, казали ѝ те.
За тях било трудно да приемат идеята, че възрастни хора с физическа крехкост могат да участват в интензивна тренировъчна програма.
Според Данилович обаче това направило изследването още по-необходимо.
Тя и колегите ѝ искали да докажат не само, че възрастните хора могат безопасно да извършват интензивни физически упражнения, но и че тези упражнения могат да подобрят физическите им възможности.
В рамките на повече от 3300 тренировъчни сесии изследователите регистрирали само едно падане, което било пряко свързано с тренировъчната програма. При този инцидент нямало нараняване.
Освен по-значителното намаляване на физическата крехкост, участниците в групата с високоинтензивно ходене постигнали и по-голямо подобрение в скоростта на ходене и изминатото разстояние.
Те правели и почти 1000 крачки повече на ден в сравнение с участниците, които ходели спокойно.
Това е съществена разлика, особено като се има предвид, че възрастните хора с изразена физическа крехкост правят средно по-малко от 2000 крачки дневно.
„Това наистина отключи възможността им да правят повече неща и да излизат по-често навън“, казва Данилович.
Какво пречи на по-широкото прилагане на подобни програми?
Данилович признава, че съществуват пречки пред по-широкото въвеждане на структурирани тренировъчни програми за възрастни хора.
Застрахователните планове може да покриват физиотерапевтични процедури, но те обикновено са насочени към рехабилитация и възстановяване на основната подвижност, а не към изграждане на сила и издръжливост.
Груповите занимания в жилищните комплекси за възрастни хора може да не разполагат с достатъчно персонал, който да осигурява индивидуални насоки и необходимото насърчаване на всеки участник.
Освен това широко разпространените митове за стареенето могат да разколебаят самите възрастни хора, техните семейства и медицинските специалисти да опитат по-предизвикателни тренировъчни програми.
Какво препоръчва изследователката?
Данилович се надява, че резултатите от проучването ще насърчат лекарите и инструкторите по физическа активност да преосмислят препоръките си към възрастните хора.
Тя също така насърчава възрастните хора, след консултация с лекаря си, да се опитват да надхвърлят обичайното си ниво на комфорт.
По време на разходките те могат да опитат да ускорят крачката си малко, за да създадат по-голямо физическо предизвикателство за организма.
„Приемете факта, че това може да ви се стори трудно, но осъзнайте, че тренировките могат да помогнат за подобряване на цялостното ви физическо състояние“, съветва тя.
Основното послание на изследователката е, че не бива да разглеждаме възрастта като самостоятелна пречка пред физическото подобрение.
„Хората на 80 и дори на 90 години имат потенциала да станат по-силни, да се движат по-добре и евентуално да преодолеят физическата крехкост“, казва Данилович.
Това е обнадеждаващ извод, подкрепен от научни доказателства, който може да помогне на повече хора да живеят по-добре и по-дълго.
