Технологичните гиганти загубиха близо 900 милиарда долара от пазарната си оценка след поредния рязък скок на разходите им през третото тримесечие. Това превърна някои от най-печелившите бизнеси в историята в „пещи за пари“, докато те залагат бъдещето си на изкуствения интелект. Акциите на четирите най-големи доставчици на облачни услуги – „Амазон“, „Мета“, „Майкрософт“ и „Алфабет“ (майката на „Гугъл“) – поевтиняха след оповестяването на резултатите им за третото тримесечие. Данните показаха, че капиталовите им разходи са нараснали почти двойно, а забавянето на ръста на приходите в основните им дейности породи сериозни опасения. Общият размер на капиталовите им разходи – насочени предимно към чипове и центрове за данни – е достигнал 207 милиарда долара за периода, при 113 милиарда долара година по-рано.
Въпреки негативната реакция, ръководителите в технологичния сектор остават верни на плановете си да похарчат още 232 милиарда долара през четвъртото тримесечие – сума, която може да качи общите капиталови разходи за годината до 740 милиарда долара. Досега технологичните гиганти обикновено успяваха да финансират инвестициите си чрез огромни парични потоци, но напоследък повечето от тях започнаха да изразходват наличните си средства – в повечето случаи за първи път в историята си като публични компании – и обявиха поредица от мащабни емисии на дългови и капиталови инструменти. Тази драстична промяна във финансовия им профил засили опасенията за устойчивостта на бума в сферата на изкуствения интелект, който през последните години движеше растежа на Уолстрийт.
Брент Тил – анализатор в „Джефрис“, коментира, че инвеститорите са били разтревожени от добрите, но не и изключителни финансови резултати. Според него, нарастват опасенията на пазарите, че ограниченията при изграждането на физическа инфраструктура означават, че операторите на мащабни облачни инфраструктури не са в състояние да удовлетворят цялото търсене. „Технологичният сектор е „затворен“. Наблюдаваме масова разпродажба, при която в момента всички бягат“, посочва той. „Не знаем дали табелата „затворено“ ще стои 10 минути, 20 минути или по-дълго.“
Акциите на корпорациите от технологичния сектор възстановиха част от загубените си позиции по-рано през седмицата, след като на 26 октомври „Антропик“ публикува дългоочаквания си проспект за първично публично предлагане (IPO). Документът разкрива бърз растеж и разширяваща се клиентска база за петгодишната компания, специализирана в областта на изкуствения интелект. Острата пазарна реакция към финансовите резултати на някои от най-едрите играчи в сектора обаче подсказва, че инвеститорите все още имат съмнения за устойчивостта на инвестициите в изкуствен интелект, което прави предстоящата през ноември емисия на „Антропик“ още по-значима.
Мащабните инвестиции в инфраструктура за изкуствен интелект в технологичния сектор, които според изчисления на анализатори са напът да надхвърлят дела от БВП на САЩ, отделян в миналото за железопътни мрежи или за телекомуникации и оптична инфраструктура, оказаха драматично въздействие върху балансите на някои от най-големите компании в света. „Гугъл“, „Мета“ и „Амазон“, които през третото тримесечие на 2025 г. генерираха 36.4 млрд. долара свободен паричен поток, през същия период на тази година са похарчили общо 45.2 млрд. долара. С най-големи разходи е „Амазон“, отчела отрицателен свободен паричен поток в размер на 33.5 млрд. долара за периода, след като увеличи капиталовите си разходи до рекордните 75.8 млрд. долара в стремежа си да изгради повече центрове за данни и да купи чипове.
Ръстът от 39% в продажбите на облачни услуги на Amazon Web Services, достигнали 46 млрд. долара, се оказа недостатъчен, за да оправдае направените разходи и в резултат акциите поевтиняха със 7%, което доведе до загуба на пазарна стойност в размер на близо 200 млрд. долара. Главният изпълнителен директор Анди Джаси представи и слаба прогноза за продажбите през коледния период, а приходите за третото тримесечие се оказаха под очакванията.
Брад Рибак – анализатор в Stifel, отбелязва, че инвеститорите стават все по-взискателни към технологичните гиганти и търсят доказателства, че инвестициите в инфраструктура за изкуствен интелект водят до генериране на нови приходи. „Голяма част от добрите новини вече са отразени в цената“, коментира Рибак. „Пазарът ни показва, че цената на капитала е от значение и става все по-трудно да се осигури финансиране за тези обекти.“
Акциите на „Алфабет“ пострадаха най-тежко, като на 29 октомври кщотировките им потънаха с 13%, което доведе до заличаване на половин трилион долара от пазарната капитализация на компанията.
Инвеститорите реагираха на факта, че свободният паричен поток на „Гугъл“ е преминал от положителна стойност от 24.5 млрд. долара година по-рано към отрицателните 9.1 млрд. долара – едва второто тримесечие, в което фирмата „изгаря“ парични средства, откакто стана публична през 2004 г. – при капиталови разходи, надхвърлящи 50 млрд. долара. „Гугъл“ отче есъщо и забавяне на растежа в основното си звено за търсене за второ поредно тримесечие. А ръководството призна, че компанията среща трудности при генерирането на същите приходи от реклама чрез чатбота Gemini и отговорите в режим AI mode в сравнение с традиционния списък от връзки.
Подобно на „Амазон“, удвояването на приходите от облачни услуги не се оказва достатъчно, за да подобри настроението. Главният изпълнителен директор Сундар Пичай заяви, че компанията не може да въведе нови центрове за данни онлайн достатъчно бързо, за да задоволи търсенето на изкуствен интелект, и че продажбата на персонализирани AI чипове „TPU“ на външни клиенти би генерирала милиарди нови приходи.
Анализаторът на „Бърнстийн“ – Марк Шмулик, отхвърли разпродажбата като „импулсивна реакция“ на липсващите оценки и факта, че технологичните компании все още растат, но призна, че инвеститорите са все по-предпазливи от ново „значително увеличение“ на разходите през следващата година. „Колко високи могат да бъдат капиталовите разходи през 2027 г. и все по-често през 2028 г. и какво означава това за източниците на финансиране и приоритетите за разпределение на капитала?“, попита той.
„Алфабет“ пое десетки милиарди дълг и през юни обяви планове за набиране на около 85 милиарда долара при първата си продажба на акции от повече от две десетилетия насам. „Мета“ последва тази седмица с план за емитиране на акции на стойност 95 милиарда долара, подкрепен от производителите на чипове Nvidia, AMD и Broadcom. Миналата седмица акциите на „Мета“ поевтиняха с 6%, след разкритите капиталови разходи в размер на 35 милиарда долара през третото тримесечие и заявката те да достигнат 145 милиарда долара за цялата година. Социалната медийна компания отчете отрицателен свободен паричен поток от 2.1 милиарда долара – първото тримесечие на загуба на парични средства, откакто стана публична през второто тримесечие на 2012 година.
„Майкрософт“ беше забележимото отклонение през периода и беше похвален за капиталовата си дисциплина. Дори когато разходите нараснаха до 45.2 милиарда долара, компанията все още генерира 18.6 милиарда долара кеш през тримесечието, а акциите ѝ се понижиха леко в деня след обявяването на резултатите. Въпреки това, отчитайки натиска върху разходите, с който се сблъсква, софтуерната група предложи на 26 октомври пакети за доброволно напускане на около 60 000 служители.
Междувременно, SpaceX се утвърди и като водещ играч в надпреварата за инфраструктура с изкуствен интелект. Откакто производителят на ракети стана публичен през юни, той разкри плановете си да похарчи 88.1 милиарда долара тази година, докато Илон Мъск се надпреварва да добави още стелажи с графични процесори към двата си центъра за данни „Colossus“ в Мемфис, Тенеси. Анализаторът на „Морган Стенли“ – Адам Джонас, сега изчислява, че SpaceX ще направи капиталови разходи за 278 милиарда долара през следващата година, като разноските за изкуствен интелект ще представляват 87% от тях.
Нестабилната пазарна реакция на печалбите на големите технологични компании е лоша поличба за по-малките играчи. Задлъжнелите фирми – специализирани доставчици на облачни услуги, създадени конкретно за дейности, свързани с изкуствен интелект и машинно обучение, а не за общи корпоративни приложения – като CoreWeave са взели големи кредити, за да плащат за центрове за данни и хардуер на Nvidia, и понасят несгоди от забавяния на проекти и анулиране на договори. Акциите на CoreWeave са паднали с 47% през последните шест месеца и част от дълга на дружеството е в категорията на затруднено положение преди доклада за приходите ѝ следващия месец.
Мъск коментира в края на миналата седмица, че сътресението означава, че пазарите на дългове до голяма степен са затворени за фирмите от категорията на CoreWeave и прогнозира „смърт на ниво банкрути, ликнвидации и консолидации“ за повечето от новосъздадените доставчици на облачни услуги.
